Синееща масловка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синееща масловка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Масловкови (Suillaceae)
род:Масловки (Suillus)
вид:Синееща масловка (S. variegatus)
Научно наименование
Richon & Roze, 1888
Синоними
  • Boletus aureus Schaeff., 1774
  • Boletus guttatus Pers., 1825
  • Boletus squalidus Fr., 1838
  • Boletus variegatus Sw., 1810
  • Boletus variegatus var. aureus Sacc., 1888
  • Boletus variegatus var. guttatus Sacc., 1910
  • Boletus variegatus var. rubescens Opat., 1836
  • Suillus squalidus Kuntze, 1898
  • Versipellis guttata Quél., 1886
  • Boletus variegatus Sw., 1810
Синееща масловка в Общомедия
[ редактиране ]

Синеещата масловка, наричана също напръскана масловка и пясъчна масловка (Suillus variegatus), е вид ядлива базидиева гъба от семейство Масловкови (Suillaceae).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шапката достига до 15 cm в диаметър, мръсножълта, охрена или масленокафява на цвят. Покрита е с масленожълта или мръснопортокалова плъст, която със съзряването се разкъсва на люспици, изчезващи със застаряването. Пънчето при младите е дебело, покрито с плъст, а по-късно поизтънява, става цилиндрично и охрено-жълто или светложълто на цвят. Месото в началото е плътно, а след това меко, белезникаво до жълто на цвят, като при излагане на въздух променя цвета си до синьо-зелено. Гъбата е ядлива, като обикновено се събират по-младите плодни тела, тъй като старите са меки и воднисти. Може да се консервира.[2]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се през юни – ноември поединично или на групи в песъчливи почви из иглолистни гори. Среща се под бор, много рядко под смърч и други видове иглолистни дървета.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Suillus variegatus (Richon & Roze, 1888). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 26.