Сирена за гражданска защита
Сирена за гражданска отбрана, известна още като сирена за въздушна тревога или сирена за торнадо, е сирена, използвана за отправяне на спешно предупреждение към населението за наближаваща опасност. Понякога се пуска повторно, за да извести, че опасността е преминала. Някои сирени, особено в малките общини, се използват и за отправяне на предупреждения от пожарната, когато е необходимо.
Първоначално предназначени да предупреждават жителите на града за въздушни нападения по време на Втората световна война, впоследствие сирените за гражданска отбрана са използвани за предупреждения за ядрена атака и природни бедствия, като торнадо. Постепенно много от сирените са заменени с по-специфични предупреждения, като например базираната на радиоизлъчване система за спешно предупреждение, базираната на клетъчно излъчване система за безжични спешни предупреждения и мобилните технологии EU-Alert.
Чрез използване на различни тонове или бинарни звукови модели могат да се индикират различни степени на тревога. Електронните сирени могат да предават гласови съобщения в допълнение към предупредителните звукови сигнали. Системите за сирени могат да бъдат електронно управлявани и интегрирани в други системи за предупреждение.
В България[редактиране | редактиране на кода]
В България има разположени над 4000 сирени, като най-много са в София. Сирените са инсталирани за първи път по време на Втората световна война, за да предупреждават хората за предстоящи атаки от Нацистка Германия. През 90-те години на XX век са заменени от електронни сирени, предимно изработени в Германия тип ECN устройства или други мощни високоговорителни системи, разположени на покривите или в горната част на различни обществени сгради.
Сирените за гражданска защита в България се тестват два пъти годишно в първия работен ден на април и на октомври в 11 ч., за да се провери дали са изправни;[1] обществото се информира предварително, че предстои тестване.[2] Сигналите могат да включват „тревога“ (непрекъснат триминутен вой от акустични сирени с честота от 700 до 1000 Hz, използван за указване на настъпваща опасност, в комбинация с гласови съобщения) и „въздушна опасност“ (прекъснат триминутен вой на електромеханични и/или електронни/акустични сирени в продължение с честота от 140 до 415 Hz), съответно „край на тревогата“ и „отбой въздушна опасност“ (наричан понякога сигнал „всичко е чисто“, който представлява непрекъснат единичен тон).[1][3]
Сирените се използват и за честване на Деня на Ботев на 2 юни всяка година, но с различен сигнал от утвърдените сигнали за ранно предупреждение.[4]
Силните трусове в България са рядкост, така че не е необходима специална система за предупреждение за земетресения.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Наредба за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност // lex.bg.
- ↑ Тестваха сирените в 10 града // bTV. 2010-04-01.
- ↑ Какви са 4-те сигнала за тревога-чуйте ги. // 24 часа. 2022-04-11.
- ↑ Енчева, Теодора. Откъде идва традицията сирените да вият на 2 юни? // bTV. 2015-06-02.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Civil defense siren в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |