Система за иновация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Идеята за системи за иновация акцентира, че разпределението на технологии и информация сред хора, предприятия, и институции е важен аспект при процеса на иновация. Тя съдържа взаимодействията между необходимите действащи лица, които да превърнат идеята в пазарен процес, продукт или услуга.

Развитие и разпространение на идеята[редактиране | редактиране на кода]

Системите за иновации са структури за разбирането на иновациите, които станаха известни сред законодателите и изследователите на иновациите първо в Европа, а после и в останалата част на света след възприемането на идеята от Световната банка и структурите на ООН. „Системата за иновации” е първоначално въведена от през 1985,[1] но „както той и колегите му първи биха изтъкнали, идеята всъщност може да се проследи до Фридрих Лист и неговата „Национална система за политическа икономика”(1841), която преспокойно е можела да бъде наречена „Национална система за иновации”” (Freeman, 1995). Кристофър Фрийман въвел израза „Национална иновационна система” в неговото изследване от 1988 върху успеха на японската икономика [2][3] Идеята, наричана често „Национална система за иновации” по-късно е използвана за региони и сектори Според теорията за иновационна система, иновациите и развитието на технологиите са резултат от сложни взаимовръзки между действащите лица в системата, които включват предприятия, университети и изследователски институти. Видове иновационни системи са национална иновационна система, регионална иновационна система, местна иновационна система, технологична иновационна система и секторна иновационна система.

Не съществува консенсус относно ясното определение за иновационна система и идеята тепърва се заражда. Иновацията често е резултат от взаимодействието на редица фактори и терминът иновационна екосистема често се използва, за да подчертае този факт. За някои този термин е просто заместител или синоним на иновационна система. Други правят разграничени между двете, като използват иновационна система за планувана иновационна среда, а иновационна екосистема за екологична иновационна среда.[4]

Примери за определения на Национална иновационна система[редактиране | редактиране на кода]

Националната иновационна система се определя като:

  • ”..мрежата от институции в публичния и частен сектор, чиито дейности и взаимодействия задават, внасят, променят и разпространяват нови технологии.” (Freeman, 1987)
  • “..елементите и връзките, които взаимодействат в производството, разпространението и използването на ново и икономично полезно знание...и се намират в границите на една национална държава.” (Lundvall, 1992)
  • “... набор от институции, чиито взаимодействия определят иновативното представяне ... на национални фирми.” (Nelson, 1993)
  • “..националните институции, техните инициативни структури и техните компетенции, които определят нивото и посоката на технологично обучение (или обема и структурата на предизвикващи промяна дейности).” (Patel and Pavitt, 1994)
  • “..този набор от отделни институции, които заедно допринасят за развитието и разпространяването на нови технологии и които определят рамката, в която правителствата оформят и задействат политики, с които да повлияят на иновационния процес. Така, това е система от взаимосвързани институции, която създава, складира и разпространява знание, умения, и артефакти, с които се определят нови технологии.” (Metcalfe, 1995)
  • ” .. човешка обществена мрежа, чието поведение наподобява обществено-биологична система, в която гората са създали модели на поведение, което свежда до минимум разходите при транзакции породени от обществени бариери като география, липса на доверие, различия в културата и езика, и неефикасни обществени мрежи. (Hwang and Horowitt, 2012)[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (1985) ‘Product innovation and user-producer interaction, industrial development’, Research Series 31, Aalborg: Aalborg University Press.
  2. Freeman, C. (1988) ‘Japan: A new national innovation system?’, in G. Dosi, C. Freeman, R. R. Nelson, G. Silverberg and L. Soete (eds.) Technology and economy theory, London: Pinter..
  3. Freeman, C. (1995) The ”National System of Innovation” in Historical Perspective. Cambridge Journal of Economics
  4. National Innovation Systems (OECD, 1997)
  5. Hwang, Victor and Greg Horowitt. The Rainforest: The Secret to Building the Next Silicon Valley. Los Altos Hills, Regenwald, 2012. ISBN 978-0615586724. с. 304.