Сицилианска защита

Вижте пояснителната страница за други значения на Сицилианска защита.

Тази статия използва алгебрична нотация за описване на шахматните ходове.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Сицилианска защита

Сицилиа́нска защи́та е полуоткрит дебют в шахмата, който започва с ходовете
1. e2-e4 c7-c5.^[1] Името е образувано от областта Сицилия.

Ходът 1...c5 е най-популярният отговор сред майсторите на първия ход на белите 1.e4. Подобно на 1...e5, ходът контролира полето d4 в центъра, но веднага нарушава симетрията, което често води до динамични и остри позиции. Приблизително 25 % от партиите между майсторите започват със сицилианската схема, а от над 800 000 партии в базата данни, започващи с 1.e4 c5, белите постигат само 52 % срещу сицилианската схема, в сравнение с 55 % сред всички партии.^[2] Въпреки това, това се възприема като донякъде рисковано, с относително нисък процент на ремита.

Най-честото продължение е белите да развият царския кон с 2.Кf3, а черните обикновено отговарят с 2...Кc6, 2...d6 или 2...e6. Линията най-често продължава с 3.d4 cxd4 4.Кxd4 Кf6 5.Кc3, което води до обширно анализираната Отворена сицилианска защита, която включва вариантите Найдорф, Дракон и Шевенингенски, както и много други. Белите обикновено планират атака на царския фланг, често включваща ранно f4 или f3 и рокада на дамския фланг, докато черните контраатакуват на дамския фланг. Белите могат да играят и 2.Кc3, обикновено възнамерявайки d3 вместо d4, известно като Затворена сицилианска защита, или 2.c3, целяща да подкрепи по-късно d4, известно като вариант Алапин, или 2.d4, предлагаща Гамбит Смит–Мора (2.d4 cxd4 3.c3).

Отворена сицилианска защита

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

1.e4 c5 2.Кf3 d6 3.d4 c:d4 4.К:d4 Кf6 5.Кc3

История

Първата засвидетелствана употреба на термина „Сицилианска защита“ (СЗ) като шахматен дебют е в трактата на испанеца Луис Рамирес де Лусена (XVI век). Тя е последвана от тази в по-късните ръкописи на италианските шахматисти Джулио Полерио (1594 г.), Алесандро Салвио (1604), Пиетро Карера (ок. 1617) и Джоакино Греко (1623), а по-късно и Конте Карло Франческо Коцио (ок. 1740).^[3]^[4] Великият френски играч и теоретик Франсоа-Андре Филидор е изразил мнението си за СЗ през 1777 г.: „Този начин на започване на играта ... е абсолютно дефанзивен и далеч не е най-добрият ... но е много добър, за да изпробвате силата на противник, с чиито умения не сте запознати.“^[5]

През 1842 г. Карл Яниш публикува своя анализ на дебюта. През XIX век този дебют е смятан за неблагоприятен за черните. Впоследствие почти всички световни шампиони (с изключение на В. Щайниц) се връщат към този дебют и правят значителен принос за развитието на теорията. Сицилианската защита е изключително популярна през втората половина на ХХ век и е била широко играна и анализирана от много гросмайстори, като световните шампиони Михаил Тал, Роберт Фишер и Гари Каспаров.

Основни идеи

Дебютът е основан на идеята за създаване на асиметрични позиции. Много варианти включват рокади от противоположни страни, което води до остра тактическа борба. Най-често, за да противодействат на инициативата на белите на царския фланг, черните се стремят да развият инициативата на дамския фланг или да подготвят контраатака в центъра.

Чрез придвижването на пешката c7-с5 черните установяват контрол над полето d4 и започват борбата за центъра на дъската. В това отношение ходът наподобява 1…e5, следващият най-често срещан отговор на 1.e4. За разлика от 1...e5 обаче, 1...c5 нарушава симетрията на позицията, което силно влияе върху бъдещите действия и на двамата играчи. Белите, след като са местили пешка на царски фланг, са склонни да задържат инициативата от тази страна на дъската. Ходът 1...c5 обаче прави малко за развитието на черните, за разлика от ходове като 1...e5, 1...g6 или 1...Кc6, които или развиват лека фигура, или се подготвят за това. В много варианти на сицилианската игра черните правят редица допълнителни ходове с пешка в дебюта (например ...d6, ...e6, ...a6 и ...b5). Следователно, белите често получават значителна преднина в развитието и опасни шансове за атака.

Междувременно, придвижването на пешка на царския фланг дава на черните пространствено предимство там и осигурява основа за бъдещи операции на този фланг. Често пешката c5 на черните се разменя за пешка d4 на белите в ранните етапи на играта, което дава на черните централно пешечно мнозинство. Размяната на пешки също така отваря линията c за черните, които могат да поставят топ или дама на тази линия, за да подпомогнат контраиграта на дамския фланг. В много варианти белите правят рокада на дамския фланг, за да използват шансовете за атака на царския фланг, с цената на преместване на царя си на фланга, където черните имат пространствено предимство.

Варианти

Сицилианската защита има различни варианти, които общо могат да се разделят на три групи.^[6]

Отворени

2. Кg1-f3 d7-d6
- 3. d2-d4 c5:d4 4. Дd1:d4 — вариант Чеховер.
  - 4. …Кb8-c6 5. Оf1-b5 Дd8-d7 — вариант Зайцев.
- 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4 Дd8-c7 — вариант Флор.
- 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4 d7-d5 — вариант Нимцович.
- 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4 e7-e5 — вариант Лабурдоне.
  - 5. Кc3-d5 d7-d6
- 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4 Кg8-f6 5. f2-f3 — вариант Принс.
  - 5. …e7-e5 6. Оf1-b5+ — венецианска атака
- 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4 Кg8-f6 5. Кb1-c3 — вариант Созин (5. Кc3).
  - 5. …g7-g6 — вариант Дракон.
  - 5. …e7-e6 — Схевенингенски вариант.
    - 6. Оf1-c4 — атака Созин.
    - 6. Оf1-е2 — вариант Мароци.
    - 6. g4 — атака Керес.
    - 6. f4 — вариант Тал.
  - 5. …a7-a6 — вариант Найдорф.
    - 6. Оc1-g5 — атака Раузер.
    - 6. Оf1-c4 — атака Созин.
    - 6. Оf1-e2 — атака Шаравски.
    - 6. Ос1-e3 — атака Бърн (английска).
- 3. Оf1-b5+ — атака Канал – Соколски.
- 3. …Оc8-d7 4. Оb5:d7 Дd8:d7 5. c2-c4
2. Кg1-f3 Кb8-c6
- 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4
  - 4. …Кg8-f6
    - 5. Кb1-c3 e7-e5 – вариант Свешников^{[Бел. 1]} (Челябински вариант)^[7]^[8].
      - 6. Кd4-b5 d7-d6 7. Оc1-g5 a7-a6 8. Кb5-a3 Сc8-e6 — вариант Бърда.
  - 4. …Кg8-f6 5. Кb1-c3 d7-d6 6. Оf1-e2 — класически вариант.
    - 6. …e7-e5 — система Болеславски.
      - 7. Кd4:c6 — вариант Лоум.
  - 4. …g7-g6 — ранен (ускорен) Дракон.
    - 5. Кd4:c6 — разменен вариант.
    - 5. c2-c4 — вариант Мароци.
      - 5. …Оf8-g7
        6. Оc1-e3
        6. …Кg8-f6 7.Кb1-c3 Кf6-g4 — вариант Брейер.
        
        6. Кd4-c2 d7-d6 7. Оf1-e2 Кg8-h6
    - 5. Кb1-c3
      - 5. …Оf8-g7 6. Оc1-e3 Кg8-f6 7. Оf1-c4
- 3. Оf1-b5 — атака Росолимо.
  - 3. …g7-g6 — атака Нимцович – Росолимо.
    - 4. 0—0 Оf8-g7 5. Тf1-e1 e7-e5 6. b2-b4 — вариант Гургенидзе.
2. Кg1-f3 e7-e6 3. d2-d4
- 3. …c5:d4
  - 4. Кf3:d4
  - 4. …Кb8-c6
    - 5. Кd4-b5 — вариант Сен.
      - 5. …d7-d6 6. c2-c4 Кg8-f6 7. Кb1-c3 a7-a6 8. Кb5-a3 d6-d5!? — гамбит Каспаров.
  - 4. …a7-a6 — вариант Паулсен (Кан).
    - 5. Оf1-d3
    - 5. …Кg8-f6 6. 0—0 d7-d6 7. c2-c4 g7-g6 — вариант Гипслис.
    - 5. …Оf8-c5 — вариант Полугаевски.
    - 5. …g7-g6
    - 5. Кb1-c3
    - 5. c2-c4
    - 5. …Кg8-f6 6. Кb1-c3 Сf8-b4 7. Оf1-d3 Кb8-c6 8.Оd3-с2 — вариант Бронщайн.
  - 4. …Кg8-f6 — вариант Андерсен.
  - 4. …Кg8-f6 5. Кb1-c3 — класически вариант.
    - 5. …Оf8-b4 — сицилианска контраатака.
      - 6. Оf1-d3 e6-e5 — вариант Яфе.
      - 6. e4-e5 — вариант Кох.
  - 4. …Кb8-c6 5.Кb1-c3 Дd8-c7 6.Оe3 a6 7.Оe2 — вариант Тайманов.
- 3. …d7-d5 — вариант Маршал.
2. Кg1-f3 Дd8-a5 — вариант Стилет.
2. Кg1-f3 Дd8-c7 — вариант Кинтероса.
2. Кg1-f3 b7-b6 — вариант Каталымова.
2. Кg1-f3 g7-g6 — унгарски вариант.
- 3. c2-c4 Оf8-h6
2. Кg1-f3 a7-a6 — вариант О’Келли.
2. Кg1-f3 Кg8-f6 — вариант Рубинщайн.

Много системи могат да се получат чрез пререждане на ходовете (например, атака Созин или атака Раузер).

Затворени

2. Кb1-c3 — затворен вариант (Чигоринска система).
- 2. …e7-e6 3. g2-g3 d7-d5 — вариант Корчной.
- 2. …Кb8-c6
  - 3. g2-g3 g7-g6 4. Оf1-g2 Оf8-g7 5. d2-d3
    - 5. …e7-e6 6. Оc1-e3 Кc6-d4 7. Кс3-e2 — вариант Смислов.
    - 5. …d7-d6
      - 6. Кg1-e2 e7-e5
      - 6. f2-f4 e7-e5
      - 6. Оc1-e3
  - 3. f2-f4 — атака Гран-при.
    - 3. …g7-g6 4. Кg1-f3 Оf8-g7 5. Оf1-c4 e7-e6 6. f4-f5 — вариант Шофман.

Други

2. c2-c3 — вариант Алапин.
- 2. …Кg8-f6 3. e4-e5 Кf6-d5 4. Кg1-f3 Кb8-c6 5. Кb1-a3 — вариант Хейнфелд.
2. b2-b4 — Сицилиански гамбит.
- 2. …c5:b4 3. c2-c4 — вариант Сантасиер.
- 2. …c5:b4 3. a2-a3 — вариант Маршал.
2. d2-d4 c5:d4 3. c2-c3 — гамбит Мора (Смит – Мора).
2. f2-f4 d7-d5 3. e4:d5 Кg8-f6 — гамбит Тал.

Вижте също

Източници

↑ Фази на играта | Шахматна Академия // chessacademybg.com. Посетен на 12 ноември 2018.
↑ Opening Explorer codes
↑ De Firmian, Nick. Modern Chess Openings: MCO-15. Random House Puzzles & Games, 2008. ISBN 978-0-8129-3084-9. с. 244.
↑ Ristoja, Thomas. Perusteet. WSOY, 1995. ISBN 951-0-20505-2. с. 63.
↑ Philidor, François-André Danican. Analysis of the Game of Chess (1777). Hardinge Simpole Ltd, 2005. ISBN 1-84382-161-3. с. 200–201.
↑ Димитър Черкезов, Димитър. Дебюти в шахмата // Дебютите в шахмата. 15.08 2021. Посетен на 15.08 2021.
↑ Интервью с Е. Свешниковым на lentachel.ru Архив на оригинала от 2010-09-24 в Wayback Machine.
↑ B33: Sicilian, Pelikan (Lasker/Sveshnikov) variation // Посетен на 2022-06-30.

Бележки

↑ Наричан е също вариант Пеликан или Ласкер – Свешников)

[1] Фази на играта | Шахматна Академия // chessacademybg.com. Посетен на 12 ноември 2018.

[2] Opening Explorer codes

[3] De Firmian, Nick. Modern Chess Openings: MCO-15. Random House Puzzles & Games, 2008. ISBN 978-0-8129-3084-9. с. 244.

[4] Ristoja, Thomas. Perusteet. WSOY, 1995. ISBN 951-0-20505-2. с. 63.

[5] Philidor, François-André Danican. Analysis of the Game of Chess (1777). Hardinge Simpole Ltd, 2005. ISBN 1-84382-161-3. с. 200–201.

[6] Димитър Черкезов, Димитър. Дебюти в шахмата // Дебютите в шахмата. 15.08 2021. Посетен на 15.08 2021.

[8] Интервью с Е. Свешниковым на lentachel.ru Архив на оригинала от 2010-09-24 в Wayback Machine.

[9] B33: Sicilian, Pelikan (Lasker/Sveshnikov) variation // Посетен на 2022-06-30.

[7] Наричан е също вариант Пеликан или Ласкер – Свешников)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[Бел. 1]

[7]

[8]