Славчо Красински
| Славчо Красински | |
| български писател | |
| Роден | Венцеслав Генков Кръстев
26 декември 1909 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Работил | писател, преводач |
| Литература | |
| Псевдоним | Славчо Красински |
| Жанрове | детска литература |
| Направление | социалистически реализъм |
Славчо Красински е творчески псевдоним на българския писател, смятан дълго време за роден като Венцеслав Генков Кръстев. Краеведът от Монтана Стефан П. Стефанов обаче публикува данни за неговото кръщелно свидетелство, откъдето се вижда, че той е записан с рожденото име Славчо[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 декември 1909 г. във Фердинанд. Драматург е в театрите в Пловдив (1940 – 1944), Бургас и Шумен (1951 – 1952). Член е на Съюза на българските писатели от 1937 г., изключен е през 1945 г. Умира на 19 март 1984 г.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Книги за възрастни
- „Вистрел“, стихове (1929)
- „Пролетен гост“, стихотворения (1932)
- „Зелени облаци“, лирика (1938; второ прераб. изд. 1941)
- „Под небесната стряха“, стихотворения (1938)
- „Зелени облаци“, лирика (1941)
- „Пропаднали революционери“, разкази (1941)
- „Избрана лирика“ (1963; 1970 под заглавие „Лирика“)
- „Лирика. Пиеси“, избрани произведения (1979)
- „Лирика“ (1981).[2]
- Пиеси
- „Призори“, драма в стихове (1940)
- „Пътища човешки“ (1968)
- „Фиданките цъфтят“, пиеса в стихове (1956)
- „Огненият меч“, драматична поема в стихове (1956)
- „Чутна Яна“, драматична поема (1957, 1958, 1976)
- „Бели нощи“, драматична поема (1960).[2]
Преводач от руски на пиесата „Лес“ на Александър Островски (1973).[2]
- Книги за деца
- „Крачулан и Караман“, поема за деца (1935, 1962)
- „Момичето с райския глас“, разкази за юноши (1936)
- „Една къща в гората“, разкази (1937)
- „Веселата къща“, приказки за деца (1938)
- „Крилата свиня“, весела поема за деца (1938)
- „Животът на трима ученици“, роман (1939)
- „Клешо и Пешо“, приказки за деца (1939)
- „Чучулига“, стихове за деца (1939)
- „Божа птица“, стихове за деца и юноши (1940)
- „Лъжлив Тилилейко“, разкази за деца. Преди 1941 (1943)
- „Юнак Клюнчо“, весели приказки (1941)
- „Верният другар“, разказ (1942)
- „Късмета на Ижо“ (1942)
- „Приключения в гората“, весели разкази (1942)
- „Защо Манго не царува“ (1943)
- „Момче със перушина“ (1943)
- „Мързелив Кьопчо“ (1943)
- „Червените маймуни“ (1944)
- „Юнак над юнаците“ (1944)
- „Пиле песнопойче“, стихове за деца и юноши (1965)
- „Стъпки в снега“, приказка (1969)
- „В двора на детството“, стихотворения за деца (1973)
- „Чудни случки с чуден Дима“, поема за деца (1984)
- „Дъх на детелина“, стихотворения за деца (1989).[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стефан П. Стефанов, Край на мистификациите около писателя Славчо Красински, Литературен свят.
- ↑ а б в г д Славчо Красински // literaturensviat.com. Посетен на 24 декември 2017 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
