София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург-Целе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург-Целе
София Доротея с Джордж II и София Доротея

София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург-Целе (на немски: Sophie Dorothea von Braunschweig-Lüneburg-Celle; „Prinzessin von Ahlden“; * 10 септември 1666 в Целе; † 13 ноември 1726 в дворец Алден, Долна Саксония) от род Велфи („Нов Дом Люнебург“) е принцеса от Брауншвайг-Люнебург и чрез женитба принцеса на курфюрство Хановер и от 1714 г. „de jure“ кралица на Великобритания. Тя е известна в историята като „Принцесата от Алден“.

Тя е единствена дъщеря и наследничка на херцог и княз Георг Вилхелм фон Брауншвайг-Люнебург (1624 – 1705) и съпругата му хугенотката Елеонора д’Олбройз (1639 -1722).

София Доротея фон Брауншвайг се омъжва на 21 ноември 1682 г. в Целе против нейната воля за нейния братовчед трон-принц Георг Лудвиг фон Хановер (* 28 май 1660; † 11 юни 1727), от 1714 като Джордж I крал на Великобритания и Ирландия, син на херцог Ернст Август фон Хановер (1629 – 1698) и София Хановерска (1630 – 1714).[1]

От 1691 г. Джордж I предпочита своята метреса Мелузина фон дер Шуленбург (1667 – 1743). След голямо скарване с нейния съпруг София Доротея отива през пролетта 1694 г. при родителите си в Целе.

Те се развеждат на 28 декември 1694 г., понеже тя има връзка с граф Филип Кристофер фон Кьонигсмарк (* 1665; † 2 юли 1694, убит), който е полковник в охранителната гвардия на херцог Ернст Август.

София Доротея фон Брауншвайг умира под арест на 60 години на 13 ноември 1726 г. в Алден, Долна Саксония, поставена е в оловен ковчег в мазата и е погребана тайно през май 1727 г. в княжеската гробница в църквата „Св. Мария“ в Целе.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

София Доротея фон Брауншвайг и Джордж I имат две деца:[2] [3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Herbert Singer: Die Prinzessin von Ahlden. Verwandlungen einer höfischen Sensation in der Literatur des 18. Jahrhunderts. In: Euphorion. Zeitschrift für Literaturgeschichte, Bd. 49 (1955), S. 305 – 334, ISSN 0014 – 2328.
  • Paul Morand: Sophie Dorothea von Celle. Die Geschichte eines Lebens und einer Liebe („Ci-gît Sophie-Dorothée de Celle“, 1968). 2. Aufl. L. Brandt, Celle 1979, ISBN 3-9800226-0-9.
  • Adolf Köcher: Sophie Dorothea (Kurprinzessin von Hannover). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 34, Duncker & Humblot, Leipzig 1892, S. 671 – 674.
  • Dieter-Jürgen Leister: Bildnisse der Prinzessin von Ahlden, in: Niederdeutsche Beiträge zur Kunstgeschichte, Band 9, 1970, S. 169 – 178.
  • Carsten Scholz und Anja Seelke: Eine Liebe in Zeiten des Despotismus. Sophie Dorothea von Hannover und Philipp Christoph von Königsmarck in alten und zwei neuen Porträts. In: Celler Chronik 23. Celle 2016.
  • Klaus Mlynek: Hannoversches Biographisches Lexikon. Von den Anfängen bis in die Gegenwart. Schlüter, Hannover 2002, S. 128.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 25.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Welfen 7, genealogy.euweb.cz
  2. Sophie Dorothea Herzogin von Braunschweig-Lüneburg, thepeerage.com
  3. Sophie Dorothea von Braunschweig, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]