София фон Брауншвайг-Люнебург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
София фон Брауншвайг-Люнебург
Sophie von Braunschweig-Lüneburg
принцеса от Херцогство Брауншвайг-Люнебург, маркграфиня на Бранденбург-Ансбах-Кулмбах и херцогиня на Ягерндорф
1563 Sofie.jpg
Родена
Починала
Погребана Нюрнберг, Германия
Coat of Arms of Brunswick-Lüneburg.svg
Семейство
Род Велфи
Баща Вилхелм Млади (Брауншвайг-Люнебург)
Майка Доротея Датска (1546–1617)
Братя/сестри Маргарета фон Брауншвайг-Люнебург (1573–1643)
Доротея фон Брауншвайг-Люнебург
Сибила фон Брауншвайг-Люнебург
Ернст II (Брауншвайг-Люнебург)
Кристиан (Брауншвайг-Люнебург)
Георг (Брауншвайг-Каленберг)
Август I (Брауншвайг-Люнебург)
Фридрих IV (Брауншвайг-Люнебург)
Съпруг Георг Фридрих I (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах) (3 май 1579 – 25 април 1603)
Деца няма
София фон Брауншвайг-Люнебург в Общомедия
Крепостта Вюлцбург с гербовете на София и нейния съпруг

София фон Брауншвайг-Люнебург (на немски: Sophie von Braunschweig-Lüneburg; * 30 октомври 1563 в Целе; † 14 януари 1639 в Нюрнберг) от род Велфи (Нов Дом Люнебург) е принцеса от Херцогство Брауншвайг-Люнебург и чрез женитба маркграфиня на Бранденбург-Ансбах-Кулмбах и херцогиня на Ягерндорф (Крнов) в Силезия.

Тя е най-голямото дете на херцог Вилхелм фон Брауншвайг-Люнебург (1535–1592) и съпругата му Доротея Датска (1549–1614), дъщеря на крал Христиан III от Дания.

София се омъжва на 3 май 1579 г. в Дрезден за маркграф Георг Фридрих I фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах (1539–1603) от род Хоенцолерн.[1] Тя е втората му съпруга. Бракът е бездетен. Тя взема при себе си през 1587 г. най-малката си петгодишна сестра Сибила. След смъртта на съпруга си София се връща през 1603 г. при фамилията си и живее още 36 години. Умира в Нюрнберг и е погребана там в църквата Св. Лоренц.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adolph Friedrich Riedel: Codex diplomaticus Brandenburgensis: Sammlung der Urkunden, Chroniken und sonstigen Quellenschriften für die Geschichte der Mark Brandenburg und ihrer Regenten, Band 1, F. H. Morin, 1867, S. 243