Софтуерен телефон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Софтуерен телефон или съкратено софтфон [1][2] е софтуерна програма, която прави телефонни обаждания през Интернет, използвайки компютър, а не друг специалено предназначен хардуер. Често софтуерният телефон е проектиран, така че да работи / функционира като традиционен телефон, като в някои случаи има интерфейс на такъв, най-често той разполага с панел с бутони за набиране, чрез които потребителят може да взаимодейства. Софтфонът обикновено използва слушалки, свързани към звуковата карта на компютъра или алтернативно чрез USB телефон.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Софтуерни телефони, архив на оригинала от 9 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111209105742/http://iptel.bg/softphone.php, посетен на 2011-11-21 
  2. Нови предложения на Allied Telesyn Архив на оригинала от 2012-03-06 в Wayback Machine., computerworld.bg, 5 октомври 2003, линк от 21 октомври 2011
  3. ((en)) Community Ubuntu Documentation – SoftPhone
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Softphone“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​