Вътрешни войски на България: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
== Структура към 1985 == |
== Структура към 1985 == |
||
* Управление „Вътрешни войски“ – София – под. 72300 |
|||
* 1-ви самостоятелен оперативен батальон – Кърджали – под. 72350 |
* 1-ви самостоятелен оперативен батальон – Кърджали – под. 72350 |
||
* 2-ри самостоятелен оперативен батальон – Разград – под. 72355 |
* 2-ри самостоятелен оперативен батальон – Разград – под. 72355 |
Версия от 15:14, 2 април 2020
Вътрешни войски на България са специален род войска, чиято цел е борба с различни групи борещи се срещу властта, терористични групи, както и охрана на различни обекти от национално значение.
История
Първи период 1948 – 1961
Създадени са през 1948 г. като специализирани поделения с цел осигуряване на охрана на важни обекти с военнопощенски номер 0850[1]. През 1951 г. получават името Вътрешни войски. През 1961 г. министерско постановление се разформироват[2]. Под управление на войските са поделенията Витоша, Буря, Вихър, Ураган, Светкавица, Тайфун, Мълния, Дръзки, Днепър, Марек, Дъб, Крим. В периода 1952 – 1956 г. към войските съществува и Централна школа за младши сержанти – Вътрешни войски с военнопощенски номер 0770.
Втори период 1985 – 1993
Създадени са отново с решение „Б“ №4 на Политбюро на ЦК на БКП от 15 януари 1985 г., както и с постановление №4 на Министерския съвет от 29 януари 1985 г. като специализиран род войска. Целта на войската е „борбата с диверсионно – разузнавателни формирования на територията на страната, местни вражески и терористични групи, охрана и отбрана на особено важни обекти и тилови военнопленнически лагери, осигуряване на обществения ред и др.“[3] На 18 март 1985 г. се утвърждава и мирновременната им щатна структура в състав от 6 самостоятелни оперативни батальона и Управление „Вътрешни войски“. Войските са подчинени на министъра на вътрешните работи. Управление „Вътрешни войски“ се състои от командване, щаб, политически отдел, отдел „Тил“, медицинско отделение, отделение „АБТТ и ГСМ“, отделение „АВ“, финансово отделение и обслужващи подразделения. С министерска заповед І-126 от 29 май 1985 г. Управлението получава военнопощенски номер 72300. Повторното създаване на вътрешни войски е свързано с редицата терористични актове на български турци, резултат от насилственото им преименуване. От 16 януари 1990 г. с министерска заповед І-В към вътрешни войски се подчинява първи отделен оперативно-охранителен полк на УБО-МВР. През март същата година вътрешни войски са обединени с гранични войски под наименованието Управление на войски на Министерството на вътрешните работи. През юли 1991 г. отново се възстановяват като отделни управления и стават национални служби към МВР. Вътрешни войски се закриват през 1993 г. Понастоящем националната жандармерия на България се явява правоприемник на Вътрешни войски.
Началници
- генерал-майор Димитър Гилин – до 1955
- генерал-майор Стефан Ангелов – 1 март 1990 – юли 1991 (началник на Войските на МВР)
Структура през 50-те
- 2-ра оперативна дивизия – Вътрешни войски – под. 0690 (1953)
- Железопътна бригада – Вътрешни войски – под. 0599 (1951 – 1955)
- Артилерийски полк – Вътрешни войски – под. 0760 (1950 – 1954)
- 1-ви мотострелкови полк – Вътрешни войски – под. 0360 (1953 – 1961)
- 2-ри мотострелкови полк – Вътрешни войски под. 0277 (1949 – 1961)
- 3-ти стрелкови полк Вътрешни войски – под. 0388 (1950 – 1953)
- 4-ти стрелкови полк – Вътрешни войски – под. 0655 (1950 – 1961)
- Отделен свързочен батальон – Вътрешни войски – под. 0725 (1952 – 1961)
- Отделен танков самоходен батальон – Вътрешни войски – под. 0735 (1951 – 1961)
- Зенитен артилерийски дивизион – Вътрешни войски – под. 0769 (1952 – 1953)
- Моторазузнавателен батальон – Вътрешни войски – под. 0755 (1951 – 1953)
- Изтребителен противотанков батальон – Вътрешни войски – под. 0750 (1951 – 1953)
- Конен ескадрон – Вътрешни войски – под. 0745 (1951 – 1954)
- Промишлена бригада – Вътрешни войски – под. 0455 (1951 – 1955)
- Сапьорен батальон – Вътрешни войски – под. 0730 (1951 – 1953)
- 1-ви отделен охранителен батальон – Вътрешни войски – под. 0166 (1949 – 1961)
- 4-ти отделен кадриран батальон – Вътрешни войски – под. 0160 (1955 – 1956)
- 3-ти отделен мотострелкови батальон – Вътрешни войски – под. 0410 (1951 – 1961)
- 4-ти отделен мотострелкови батальон – Вътрешни войски – под. 0650 (1955 – 1961)
Структура към 1985
- Управление „Вътрешни войски“ – София – под. 72300
- 1-ви самостоятелен оперативен батальон – Кърджали – под. 72350
- 2-ри самостоятелен оперативен батальон – Разград – под. 72355
- 3-ти самостоятелен оперативен батальон – Джебел – под. 72360 (1985 – 1997)
- 4-ти самостоятелен оперативен батальон – Нови пазар – под. 72365
- 5-ти самостоятелен оперативен батальон – Вътрешни войски – МВР – Брезово – под.72370
- 6-ти самостоятелен оперативен батальон – Бургас – под. 72375
Наименования
- Управление „Вътрешни войски“ – под. 0850 (1948 – 1961)
- Управление на Вътрешни войски – София – под. 72300 (1985 – 1990)
- Управление на войски на Министерството на вътрешните работи (1990 – 1991)
- Управление на Вътрешни войски (1991 – 1993)