Света Неделя (Сатовча): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 23: Ред 23:


== История ==
== История ==
Църквата е построена през 1844 година<ref name="ЕПК 236"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://satovcha.kmeta.bg/satovcha-zabelezhitelnosti.html | заглавие=Община Сатовча |достъп_дата = 16 декември 2015 |издател=Kmeta.bg }}</ref> по настояване на местния шивач Стою Дичев, заселил се със семейството си в Сатовча през 1820 г.<ref name="Струма">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.struma.com/obshtestvo/v-satovcha-pravyat-moleben-za-stan-pred-ryadka-chudotvorna-ikona_27483/ | заглавие= В Сатовча правят молебен за Стан пред рядка чудотворна икона на Св. Стилиян-Детепазител |достъп_дата =16 декември 2015 |издател=Онлайн вестник „Струма“ }}</ref> В 1873 година в църквата е открито първото килийно училище в селото, а в 1893 година – новобългарско светско училище. В 1892 година в църквата за първи път е отбелязан празникът на Св. св. Кирил и Методий.<ref name="Димитров">{{cite book | title = Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. | last = Димитров | first = Владимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = Зеа-Принт Смолян | location = Смолян | isbn = 9786191960583 | doi = | pages = 33 – 39 | url = http://eprints.nbu.bg/3973/3/Satovcha_VD_red.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
Църквата е построена през 1844 година<ref name="ЕПК 236"/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://satovcha.kmeta.bg/satovcha-zabelezhitelnosti.html | заглавие=Община Сатовча | достъп_дата=16 декември 2015 | издател=Kmeta.bg }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151222085859/http://satovcha.kmeta.bg/satovcha-zabelezhitelnosti.html |date=2015-12-22 }}</ref> по настояване на местния шивач Стою Дичев, заселил се със семейството си в Сатовча през 1820 г.<ref name="Струма">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.struma.com/obshtestvo/v-satovcha-pravyat-moleben-za-stan-pred-ryadka-chudotvorna-ikona_27483/ | заглавие= В Сатовча правят молебен за Стан пред рядка чудотворна икона на Св. Стилиян-Детепазител |достъп_дата =16 декември 2015 |издател=Онлайн вестник „Струма“ }}</ref> В 1873 година в църквата е открито първото килийно училище в селото, а в 1893 година – новобългарско светско училище. В 1892 година в църквата за първи път е отбелязан празникът на Св. св. Кирил и Методий.<ref name="Димитров">{{cite book | title = Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. | last = Димитров | first = Владимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = Зеа-Принт Смолян | location = Смолян | isbn = 9786191960583 | doi = | pages = 33 – 39 | url = http://eprints.nbu.bg/3973/3/Satovcha_VD_red.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>


== Архитектура ==
== Архитектура ==

Версия от 03:18, 6 март 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.
„Света Неделя“
Стенописно изображение на Света Неделя от храма
Стенописно изображение на Света Неделя от храма
Карта Местоположение в Сатовча
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоСатовча
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоГоцеделчевско
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Изграждане1844 г.
Статутдействащ храм
„Света Неделя“ в Общомедия

„Света Неделя“ е възрожденска църква в неврокопското село Сатовча, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

История

Църквата е построена през 1844 година[1][2] по настояване на местния шивач Стою Дичев, заселил се със семейството си в Сатовча през 1820 г.[3] В 1873 година в църквата е открито първото килийно училище в селото, а в 1893 година – новобългарско светско училище. В 1892 година в църквата за първи път е отбелязан празникът на Св. св. Кирил и Методий.[4]

Архитектура

В архитектурно отношение представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика. Корабите са разделени с колонада. Таваните са декоративни, апликирани и полихромирани в черно, бяло и червено[1] с изображение на Христос в медальон.[4]

Иконостас

Иконостасът е таблен, изписан с цокълни табла, царски икони, надиконни табла, лозница, апостолски икони и разпятие.[1] Иконите са от различни зографи и са рисувани през различни години – 1858, 1859, 1869, 1871 г.[1] Иконата „Възнесение Илиево“ е на солунския зограф Димитър Щерев.[5][1] Иконата е изписана прецизно, лицата са изразителни.[1] Забележителна е рядката икона на Свети Стилиян, както и каменният релеф на двуглав орел.[3] Царските двери са ажурно резбовани с гълаби, грифони и растителни орнаменти. Ажурно резбован е и владишкият трон.[1]

Стенописи

Стенописите заемат засводените пространства на централния кораб. Те са недопсисани, но съдейки по стила и сравнени с подписаните в църквата „Свети Николай“ в най-близкото християнско село Долен, те са дело на Марко и Теофил Минови.[4]

В олтара са изписани две старозаветни сцени: „Жертвоприношението на Авраам“ на южния свод и „Жертвите на Каин и Авел“ на северния. На полусводовете са изписани старозаветни пророци в големи медальони. На южния в слънцеобразен медальон са цар и пророк Соломон с корона и царска мантия, пророк Елисей, пророк Исая и пророк Варух. В най-западния дял на женската църква е изписан образът на Света Петка, държаща собствената си глава. В пространството между арките са изрисувани в медальони евангелистите Матей и Марк със символите им. На северния полусвод са пророк Моисей и цар Давид с царски корони и друхи, пророк Илия, пророк Езекия. В най-западната част на женската църква, срещу образа на Света Петка е изображението на Света Неделя, също с царски одежди и корона. Между арките са образите на другите двама евангелисти Лука и Йоан. Евангелистите се редуват от медальони с образи на шестокрили серафими, а тези на пророците с медальон, наподобяващ слънцето (Соломон, Исая, Давид и Езекия) и медальон с флорална украса (Елисей, Варух, Моисей и Илия).[4]

Стенописите са с ярък и силно въздействащ колорит. Фигурите изпъкват с наситеност на цветовете.[4]

  • Стенописи
  • Евангелист Йоан
    Евангелист Йоан
  • Жертва Аврамова
    Жертва Аврамова
  • Пророк Соломон
    Пророк Соломон

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 236.
  2. ↑ Община Сатовча // Kmeta.bg. Посетен на 16 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б В Сатовча правят молебен за Стан пред рядка чудотворна икона на Св. Стилиян-Детепазител // Онлайн вестник „Струма“. Посетен на 16 декември 2015.
  4. ↑ а б в г д Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 – 39.
  5. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Света_Неделя_(Сатовча)&oldid=10736336“.