Омиш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Омиш |
| име = Омиш |
||
| име-местно = Omiš |
| име-местно = Omiš |
||
| вид = |
|||
| знаме = |
|||
| герб = |
|||
| изглед = Usti Cetiny do more, Omis.jpg |
| изглед = Usti Cetiny do more, Omis.jpg |
||
| изглед-описание = Устието на р.[[Цетина (река)|Цетина]] с Омиш |
| изглед-описание = Устието на р.[[Цетина (река)|Цетина]] с Омиш |
||
| Ред 10: | Ред 7: | ||
| гео-дължина = 16.41 |
| гео-дължина = 16.41 |
||
| жупания = [[Сплитско-далматинска жупания]] |
| жупания = [[Сплитско-далматинска жупания]] |
||
| община = |
|||
| площ = 266,2 |
| площ = 266,2 |
||
| височина = 0 |
| височина = 0 |
||
| Ред 25: | Ред 21: | ||
Намира се между [[Сплит]] (25 км) и [[Макарска]] (30 км) до устието на река [[Цетина (река)|Цетина]]. Население 6465 ж. (2011).<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/census2011/results/htm/E01_01_01/e01_01_01_zup17_3000.html "Population by Age and Sex, by Settlements, 2011 Census: Omiš". Census of Population, Households and Dwellings 2011. Zagreb: Croatian Bureau of Statistics. December 2012]</ref> |
Намира се между [[Сплит]] (25 км) и [[Макарска]] (30 км) до устието на река [[Цетина (река)|Цетина]]. Население 6465 ж. (2011).<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/census2011/results/htm/E01_01_01/e01_01_01_zup17_3000.html "Population by Age and Sex, by Settlements, 2011 Census: Omiš". Census of Population, Households and Dwellings 2011. Zagreb: Croatian Bureau of Statistics. December 2012]</ref> |
||
През 12-13 век е владян от хърватския знатен род [[Качичи]]<ref>Majnarić, Ivan (2004), "Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća", Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2, рр.14-17</ref> |
През 12-13 век е владян от хърватския знатен род [[Качичи]].<ref>Majnarić, Ivan (2004), "Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća", Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2, рр.14-17</ref> В периода 15-16 век за притежанието му се борят [[османци]] и [[венецианци]], но в крайна сметка е присъединен към венецианските владения в Адриатика – Далмация. |
||
През 1797 г. градът заедно с останалата част от Хърватия е присъединен към Австрия. |
През 1797 г. градът заедно с останалата част от Хърватия е присъединен към Австрия. |
||
Версия от 20:32, 14 април 2021
| Омиш Omiš | |
 | |
 Устието на р.Цетина с Омиш | |
  Омиш | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Жупания | Сплитско-далматинска жупания |
| Площ | 266,2 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Население | 6465 души (2011) 24,3 души/km² |
| Кмет | Иво Томасович |
| Пощенски код | 21 310 |
| МПС код | ST |
| Официален сайт | www.omis.hr |
| Омиш в Общомедия | |
О́миш (на хърватски: Omiš, на латински Almissa) е град в Далмация в Сплитско-далматинска жупания.
Намира се между Сплит (25 км) и Макарска (30 км) до устието на река Цетина. Население 6465 ж. (2011).[1]
През 12-13 век е владян от хърватския знатен род Качичи.[2] В периода 15-16 век за притежанието му се борят османци и венецианци, но в крайна сметка е присъединен към венецианските владения в Адриатика – Далмация.
През 1797 г. градът заедно с останалата част от Хърватия е присъединен към Австрия. След като Югославия се разпада през 1990 г., Омиш остава част от Хърватия.
Забележителности
- Крепостта „Стари град“ от 15 век на високия склон над съвременния град
- Крепостта Пеовица (позната още като Мирабела) от 13 век, построена от пиратите на Омиш[3]
- Долината на река Цетина с живописния каньон
Бележки
- ↑ "Population by Age and Sex, by Settlements, 2011 Census: Omiš". Census of Population, Households and Dwellings 2011. Zagreb: Croatian Bureau of Statistics. December 2012
- ↑ Majnarić, Ivan (2004), "Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća", Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2, рр.14-17
- ↑ Dalmatia and Montenegro: With a Journey to Mostar in Herzegovia ..., Volume 2