Чамкьой: Разлика между версии
м поставяне на карта3 |
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| име-местно = Δαδιά |
| име-местно = Δαδιά |
||
| вид = село |
| вид = село |
||
| знаме = |
|||
| герб = |
|||
| гео-ширина = 41.12 |
| гео-ширина = 41.12 |
||
| гео-дължина = 26.22 |
| гео-дължина = 26.22 |
||
| Ред 15: | Ред 13: | ||
| население = 546 |
| население = 546 |
||
| население-година = 2011 |
| население-година = 2011 |
||
| кмет = |
|||
| основаване = |
| основаване = |
||
| пощенски-код = |
| пощенски-код = |
||
| Ред 27: | Ред 24: | ||
== Име == |
== Име == |
||
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев<ref>[http://macedonia.kroraina.com/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205]</ref> |
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205]</ref> То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г. |
||
== История == |
== История == |
||
| Ред 33: | Ред 30: | ||
поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на |
поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на |
||
населението му<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 77]</ref> |
населението му<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 77]</ref> |
||
. През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 76]</ref> |
. През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 76]</ref> |
||
На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. |
На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. |
||
Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67]</ref> |
Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67]</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 23:42, 14 април 2021
| Чамкьой (Христо Ботев) Δαδιά | |
| — село — | |
 | |
  Чамкьой (Христо Ботев)  Чамкьой (Христо Ботев)  Чамкьой (Христо Ботев) | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 95 m |
| Население | 546 души (2011) |
| Чамкьой (Христо Ботев) в Общомедия | |
Чамкьой или Христо Ботев от 1914 до 1920 г. (на гръцки: Δαδιά, Дадя́) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Софлу с 546 жители (2011).
География
Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от Софлу. То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват, в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).
Име
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев.[1] То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.
История
Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане, поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на населението му[2] . През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски.[3] На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души.[4]
Бележки
- ↑ Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 77
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 76
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67