Пол Рикьор: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Творчеството на Пол Рикьор започва след [[Втора световна война|войната]] под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една [[поетика]] на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със [[Структурализъм|структуралисткото]] ограничение на езиковата дейност. |
Творчеството на Пол Рикьор започва след [[Втора световна война|войната]] под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една [[поетика]] на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със [[Структурализъм|структуралисткото]] ограничение на езиковата дейност. |
||
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията |
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка. |
||
== Трудове, преведени на български език == |
== Трудове, преведени на български език == |
Версия от 06:41, 23 януари 2008
Пол Рикьор Paul Ricœur | |
Френски философ | |
Paul Ricoeur.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Франция |
Религия | Протестантство |
Учил в | Ренски университет[1] Парижки хуманитарен факултет[2] Парижки университет |
Работил в | Парижки хуманитарен факултет Университет „Париж-Нантер“ (1964 – 1970) Лувенски католически университет Чикагски университет (1970 – 1985) |
Награди | Награди Балзан (1999) Награда Оскар Пфистер (2000) |
Семейство | |
Уебсайт | www.ricoeursociety.org |
Пол Рикьор в Общомедия |
Пол Рикьор (Шаблон:Lang-fr) – френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.
Творчеството на Пол Рикьор започва след войната под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.
Трудове, преведени на български език
- Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
- От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
- Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
- Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
- Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
- ↑ www.lefigaro.fr
- ↑ www.sudoc.fr // Система за университетска документация на Франция. Посетен на 26 юли 2017 г.