Европейска конституция: Разлика между версии
м Робот Промяна: lt:Sutartis dėl Konstitucijos Europai |
|||
Ред 51: | Ред 51: | ||
[[ka:ევროპის კონსტიტუციის პროექტი]] |
[[ka:ევროპის კონსტიტუციის პროექტი]] |
||
[[ko:유럽 헌법]] |
[[ko:유럽 헌법]] |
||
[[lt:Sutartis dėl Konstitucijos Europai]] |
|||
[[lt:Europos Konstitucija]] |
|||
[[lv:Eiropas konstitūcija]] |
[[lv:Eiropas konstitūcija]] |
||
[[nl:Verdrag tot vaststelling van een Grondwet voor Europa]] |
[[nl:Verdrag tot vaststelling van een Grondwet voor Europa]] |
Версия от 22:28, 11 май 2008
Евпропейската конституция, или официално Treaty establishing a Constitution for Europe (Договор установяващ Конституция за Европа), е неуспешен договор, целящ създаването на конституция на Европейския съюз. Той е подписан през 2004 г. от представители на всички държави-членки на Съюза, но е отхвърлен след два неуспешни референдума за неговото ратифициране във Франция и Холандия. Ако е била приета, Конституцията е щяла да влезе в сила на 1 Ноември 2006 г.
История
Проектодоговор
Европейската конституция има за цел да кодифицира двата основни договора на Европейския съюз - Договорът от Рим от 1957 г. и Договорът от Маастрихт от 1992 г., модифицирани от договорите от Амстердам (1997) и Ница (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър Йошка Фишер в Берлин през 2000 г.[1] Процесът започва след Декларацията от Лаакен, когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент Валери Жискар д'Естен, чият цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през Юли 2003 г.[2] След дълги обсъждания и спорове около предложението за гласуване с квалифицирано мнозинство, финалният текст е одобрен през Юни 2004 г. и подписан от представители на страните-членки на 29 Октомври 2004 г.[3]
Ратификация
Отначало се очаква, че всички страни ще ратифицират договора на ниво парламент, където той да мине безпроблемно, предвид подкрепата на всички управляващи правителства и одобрението на мнозинството от Европейския парламент. Първата държава, която изпробва подкрепата на обществото е Испания, където на 20 февруари 2005 договорът е подкрепен чрез референдум от близо 77% от гласувалите (42%). Изненадващо британският министър-председател Тони Блеър също обещава провеждането на референдум. До такъв обаче не стига, защото договорът е отхвърлен във Франция на 29 Май[4] и в Холандия на 1 Юни 2005 г.[5] Общо договорът е ратифициран от 18 страни-членки (включително от България и Румъния, които по това време са кандидат-членки), отхвърлен е от 2, а 7 други са отложили процеса на ратифициране за неопределен период.
Дебат за бъдещето на конституцията
Провалът на договора във Франция и Холандия е сериозен удар за Европейския съюз, защото тези две страни са смятани за отдадени поддръжници на европейския проект. Впоследствие текстът на договора е пренаписан от Групата Амато (по името на бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато), официално Активен комитет за европейска демокрация (ACED), група от високопоставени европейски политици.[6] По време на немското председателство на Съюза e предложен нов договор - Reform Treaty - който да замени първоначалния проект за Конституция. [7]
Структура на Договора за Конституция
Договорът за Конституция на ЕС се състои от четири части с еднаква важност.[8] Той започва с Преамбюл с позоваване на историята и наследството на Европа и с решимостта ѝ да преодолее различията. Следват:
- Част І, посветена на принципите, целите и институциите на реформирания Европейски съюз
- Част ІІ, състояща се от Европейската харта за основните права
- Част ІІІ с разпоредби за управление на политиките и функционирането на Съюза. Описани са вътрешните и външните политики на Съюза, включително правилата на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз, установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общата външна политика и политиката на сигурност и функционирането на институциите.
- Част ІV съдържа общи и заключителни разпоредби, включително влизането в сила и процедурата за ревизиране на Конституцията, както и отмяната на предишните договори.
Към Конституцията са приложени определен брой протоколи, сред които Протокол за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, Протокол за прилагането на принципа на субсидиарността и пропорционалността, Протокол за еврогрупата, Протокол за изменение на договора за ЕВРАТОМ, Протокол за преходните разпоредби, засягащи институциите и останалите органи на Съюза.
В добавка към Заключителния акт на Конституцията са приложени голям брой декларации.
Вижте още
Източници
- ↑ "From Confederacy to Federation - Thoughts on the finality of European integration", Joschka Fischer, 12 Май 2000
- ↑ Проект на договор за създаване на Конституция за Европа (.pdf)
- ↑ Подписаха евроконституцията, Дума, 30. 10. 2004 г.
- ↑ Франция отхвърли Европейската конституция, Mediapool, 30. 05. 2005 г.
- ↑ Холандия отхвърля Евроконституцията, Wikinews, 02. 06. 2005 г.
- ↑ ACED - Action Committee for European Democracy
- ↑ Reform Treaty, Нели Огнянова, 24. 06. 2007 г.
- ↑ Конституция за Европа, www.evropa.bg