Камий Писаро: Разлика между версии
м Робот Добавяне: th:คามิลล์ ปิซาร์โร |
м Робот Добавяне: ka:კამილ პისარო |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
[[it:Camille Pissarro]] |
[[it:Camille Pissarro]] |
||
[[ja:カミーユ・ピサロ]] |
[[ja:カミーユ・ピサロ]] |
||
[[ka:კამილ პისარო]] |
|||
[[ko:카미유 피사로]] |
[[ko:카미유 피사로]] |
||
[[lb:Camille Pissarro]] |
[[lb:Camille Pissarro]] |
Версия от 21:47, 30 юни 2008
Камий Писаро Camille Pissarro | |
френски импресионист | |
Роден |
о.Сейнт Тома, ? |
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Семейство | |
Подпис | |
Камий Писаро в Общомедия |
Камий Жакоб Писаро (френски Jacob Camille Pissarro, 1831—1903) е френски живописец, един от основателите на импресионизма.
Биография
Камий Писаро е роден на 10 юли 1831 г. на остров Сейнт Тома (Вирджински острови), в буржоазното семейство на търговеца евреин сефард Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие. На 12 годишна възраст Камий живее в Западна Индия, а след това отива в Париж. Учи в лицея "Савари" в Паси. След завършване на училище отново се връща в Сен-Тома. От 1853 до 1855 г. е във Венецуела.
През 1855 г. окончателно се установява във Франция. Получава разрешение от баща си да стане художник и постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж,където негов съученик е Камий Коро. Учи и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж. В 1859 и 1860 г. излага в официалния Салон. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "Салон на отхвърлените". При избухването на Френско-Пруската война (1870 г.) заминава за Англия. В Лондон Писаро се запознава с търговеца на картини Дюран-Рюел, изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава пейзажите на Уилям Търнър и Джон Констабъл. Връщайки се във Франция след края на войната (1871), заварва домът си в Лувисиен разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени.
В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, Овер сюр Оаз и Понтуаз заедно с приятеля си Пол Сезан. През 1874 г. участва в Първата изложба на импресионистите. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги Пол Гоген, Жорж Сьора и Пол Синяк се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в поантилистичният стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и Едгар Дега. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "Аферата Драйфус", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.
През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90 те Писаро участва в редица импресионистични изложби: Париж, Ню Йорк, Брюксел, Дрезден, Питсбърг, Петербург.
Художникът умира на 12 ноември (според други сведения на 13 ноември) 1903 г. в Париж. Погребан е на гробището Пер Лашез.
Живописна техника
Камии Писаро е един от художниците оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Най-известен е Писаро със своите градски и селски пейзажи но създава също портрети, натюрморти и рисунки.
-
"Градина в Понтоаз", 1877 г.
-
"Игра с пръчка", 1881 г.
-
"Разговор край оградата", 1881 г.
-
"Портрет на Феликс", 1881 г.
-
"Играещи деца", поантилистичен период, 1887 г.
-
"Улица в Хавр", 1893 г.
-
"Булевард Монмартр", 1897 г.
-
"Автопортрет", 1903 г.