Франсиско де Кеведо: Разлика между версии
м Робот Добавяне: no:Francisco de Quevedo |
м Робот Добавяне: simple:Francisco de Quevedo |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
[[ro:Francisco de Quevedo]] |
[[ro:Francisco de Quevedo]] |
||
[[ru:Кеведо, Франсиско]] |
[[ru:Кеведо, Франсиско]] |
||
[[simple:Francisco de Quevedo]] |
|||
[[sr:Франсиско де Кеведо]] |
[[sr:Франсиско де Кеведо]] |
||
[[sv:Francisco de Quevedo]] |
[[sv:Francisco de Quevedo]] |
Версия от 11:58, 5 януари 2009
Франсиско де Кеведо Francisco Gómez de Quevedo y Santibáñez Villegas | |
испански поет | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква |
Учил в | Алкалски университет Мадридски университет Комплутенсе |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Франсиско де Кеведо в Общомедия |
Франсиско Гомес де Кеведо и Вилиегас (на испански Francisco Gómez de Quevedo y Villegas) е испански писател. Той е смятан за най-значимият испански поет от епохата на барока и най-добрият сатирик в испанската литература.
Франсиско де Кеведо е роден през 1580 в Мадрид в богато и известно благородническо семейство. Между 1596 и 1606 учи в университетите в Алкала де Енарес и Валядолид, като става известен с поезията си. Първите му стихове се появяват във „Flores de poetas ilustres“, антология, издадена от Педро де Еспиноса през 1605.
През 1613 Кеведо става съветник на Педро Телес-Хирон, херцог на Осуна, който по това време е испански вицекрал в Неапол. Участва активно в таен заговор, целящ свалянето на правителството на Венецианската република. След провала на заговора през 1621, той изпада в немилост пред новия крал Филип IV и неговия фаворит Гаспар де Гусман и Пиментел, граф-херцог на Оливарес, като за кратко е под домашен арест.
През следващите години Франсиско де Кеведо се занимава главно с литературна дейност. Той става известен като привърженик на литературното течение концептизъм и с яростните си нападки срещу съвременното му направление култеранизъм и неговия най-известен представител Луис де Гонгора.
Кеведо води безкрайни съдебни дела с кастилския град Ла Торе де Хуан Абад, правата върху феодалните приходи от който притежава. Той е останал известен като грозен, куц и вечно носещ пенсне, което и днес се нарича quevedos на испански. Това не му пречи да участва в многобройни дуели по въпроси на честта, литературата или политиката. Известен е и със своя антисемитизъм и женомразство.
През 1639 Франсиско де Кеведо изпраща на краля анонимна поема, изпълнена с обвинения срещу Оливарес, но е разкрит и е изпратен в манастир, където остава до падането от власт на Оливарес през 1643. С разклатено здраве, той умира малко по-късно през 1645.
Библиография
- „Historia de la vida del Buscón llamado don Pablos“ (1626; пикареска)
- „Política de Dios, gobierno de Cristo“ (1626; политически трактат)
- „Los sueños“ (1627; сатира)
- „La culta latiniparla“ (1631; сатира)
- „Vida de Marco Bruto“ (1632-1644; политически трактат)
- „Execración contra los judíos“ (1633; политически трактат)
- „La cuna y la sepultura“ (1635; сатира)
- „Aguja de navegar cultos“