Луис де Гонгора
| Луис де Гонгора Luis de Góngora | |
| испански поет | |
 1622 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Мескита де Кордоба, Испания |
| Учил в | Саламанкски университет |
| Литература | |
| Псевдоним | Luis de Góngora |
| Жанрове | поезия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Луис де Гонгора в Общомедия | |
Луис де Гонгора е испански поет и драматург от Испанския златен век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Де Гонгора е роден на 11 юли 1561 г. в Кордоба в семейството на дон Франсиско де Арготе и Леонор де Гонгора. Учи в Саламанкския университет, където започва да се изявява като поет. Композира множество сонети, романси и сатирични и лирични летрили[a], а музиканти като Диого Гомес, Габриел Диас и Клаудио де ла Саблонара се интересуват от поставянето на музика на тези стихотворения.
През 1603 г. Луис де Гонгора се скарва с Кеведо, когото обвинява, че имитира неговата сатирична поезия под псевдоним, независимо дали това е вярно, или не. Изглежда, че Кеведо е писал срещу лошия вкус на сатирите, които кордовската изобретателност проявява по това време срещу мръсотията на река Есгуева, която пресича града. През 1609 г. се завръща в Кордоба и започва да засилва естетическата сила и бароковия стил на своите стихове. През 1613 г. създава Polifemo, поема в октави, която перифразира митологичен пасаж от „Метаморфозите“ на Овидий, тема, която вече е била разгледана от негов сънародник.
През 1617 г. Фелипе III назначава Луис де Гонгора за кралски капелан. За да изпълни тази позиция, той се премества в Мадрид и живее в двора до 1626 г. На следващата година, през 1627 г., след като е загубил паметта си, се връща в родния си град, където умира от инсулт сред крайна бедност. Веласкес го изобразява през 1622 г. с широко, ясно чело, а от съдебните процеси, документите и сатирите на големия му враг Франсиско де Кеведо се знае, че той е весел, общителен, приказлив и любител на лукса и развлеченията като играта на карти и корида, до такава степен, че често е упрекван за това колко малко зачита църковните навици.
В неговите стихове обикновено се разграничават два периода: до 1610 г. и след това, когато започва да използва по-сложни метафори, много митологични алюзии и други. Поетът Дамасо Алонсо отбелязва, че тези похвати вече са присъствали в неговия ранен период и с времето просто се засилват поради естетически причини.
Останките му се намират в Мескита де Кордоба.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Жанр на испанската поезия, особено популярен през XVI – XVII век и произхождащ от народната песенна култура на Испания.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luis de Góngora в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |