Испански златен век

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катедралата Сантяго де Кампостела е един от архитектурните символи на Испанският златен век.

Испанският златен век (на испански: Siglo de Oro) е периодът на разцвет на литературата и изкуствата в Испания при управлението на Хабсбургите, от края на 15 век до втората половина на 17 век. Точната датировка не е възможна, но се счита, че трае над един век. Започва след 1492 г., с края на Реконкистата, пътуванията на Кристофор Колумб в Новия свят, и публикуването на Граматика на кастилския език от Антонио де Небриха. В политически смисъл завършва през 1659 г., когато е подписан Пиренейският договор между Франция и Испания. Последният голям писател от периода - Педро Калдерон де ла Барса - умира през 1681 г., и тази година е често смятана за край на Златния век на изкуствата и литературата.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Henry Kamen. Golden Age Spain. 2nd edition. Palgrave Macmillan, 2005. ISBN 9781403933379.
  • Joan Sureda. Golden Age of Spain: Painting, Sculpture, Architecture. Vendome Press, 2008. ISBN 9780865651982.
  • Antonio Domínguez Ortiz. The Golden Age of Spain, 1516-1659. Basic Books, 1971.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]