Испански златен век

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катедралата в Гранада е един от архитектурните символи на испанския златен век.

Испанският златен век (на испански: Siglo de Oro) е период на разцвет на литературата и изкуствата в Испания при управлението на Хабсбургите, от края на 15 век до втората половина на 17 век. Точната датировка не е възможна, но се счита, че трае над един век. Започва след 1492 г., с края на Реконкистата, пътуванията на Кристофор Колумб в Новия свят, и публикуването на „Граматика на кастилския език“ от Антонио де Небриха. В политически смисъл завършва през 1659 г., когато е подписан Пиренейският договор между Франция и Испания.

От този период датират кралският дворец Ескориал, картините на Ел Греко, Диего Веласкес и Франсиско де Сурбаран, а в литературата Дон Кихот на Сервантес и творчеството на Лопе де Вега. Испания дава тон на цялата европейска култура. Дори модата в облеклото се диктува от испанците със строга тъмна дреха и пищни дантелени яки[1]. Последният голям писател от периода - Педро Калдерон де ла Барка - умира през 1681 г., и тази година е често смятана за край на Златния век на изкуствата и литературата.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гаврилов 2011, с. 80.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Henry Kamen. Golden Age Spain. 2nd edition. Palgrave Macmillan, 2005. ISBN 9781403933379.
  • Joan Sureda. Golden Age of Spain: Painting, Sculpture, Architecture. Vendome Press, 2008. ISBN 9780865651982.
  • Antonio Domínguez Ortiz. The Golden Age of Spain, 1516-1659. Basic Books, 1971.
  • Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 343.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]