Направо към съдържанието

Дамасо Алонсо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дамасо Алонсо
Dámaso Alonso
Портрет на Алонсо от Хосеп Пла-Нарбона
Портрет на Алонсо от Хосеп Пла-Нарбона
Роден22 октомври 1899 г.
Починал25 януари 1990 г. (90 г.)
Професияпоет, писател, филолог, преводач
Националност Испания
Активен период1921 – 1990
Жанрлирика, документалистика
НаправлениеПоколение '27
Наградинаграда „Мигел де Сервантес“ (1978)
Голям кръст на ордена на Алфонсо X Мъдрият, Испания Голям кръст на ордена на „Слънцето на Перу“, Перу

СъпругаЕулалия Галвариато (1929 – 1990)
Дамасо Алонсо в Общомедия

Дамасо Алонсо (на испански: Dámaso Alonso) е испански филолог академик, литературен критик, преводач и поет, автор на произведения в жанра лирика и документалистика (филология). Част е от литературната група писатели Поколение '27.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Дамасо Алонсо и Фернандес де лас Редондас е роден на 22 октомври 1898 г. в Мадрид, Испания.[1] В ранното си детство живее във Фелгуера, където баща му работи като минен инженер. Баща му умира от туберкулоза, когато Дамасо е двегодишен. Завършва средното си образование през 1914 г. в йезуитския колеж „Ел Рекуердо“ в Мадрид.[4][6] В периода 1917 – 1918 г. следва в университета на августинците в Ел Ескориал. През лятото се запознава с писателя Висенте Алейксандре и се запознама с творчеството на поетите Рубен Дарио и Хуан Рамон Хименес.[4] Това го насочва към кариера в литературата и той следва право в юридическия факултет (където завършва през 1919 г.) и испанска филология във факултета по философия и литература на университета на Мадрид (където завършва през 1921 г.), а по-късно, през 1928 г., получава докторска степен с дисертация върху творчеството на Луис де Гонгора.[1][4]

Работи и специализира в Центъра за исторически изследвания в Мадрид[4] и участва активно в дейностите на Студентската резиденция, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка, Луис Бунюел, Пепин Бело, Салвадор Дали, Рафаел Алберти и Луис Сернуда.[1][5][6] В периода 1921 – 1923 г. е преподавател в Берлинския университет, а в периодите 1924 – 1926 г. и 1928 – 1929 г. е преподавател по испански език в Кеймбриджкия университет.[4] По това време прави правод на на „Портрет на художника като млад“ от Джеймс Джойс, с когото си кореспондира.[4]

През 1926 г. присъства на основополагащия акт на Поколение '27 в Севиля. През 1929 г. се жени за филоложката и писателка Еулалия Галвариато и двамата заминават като преподаватели в Съединените щати. Преподават в Станфордския университет и в Хънтър Колидж на Колумбийския университет.[4] През 1931 г. отиват в Англия, където до 1933 г. преподава в Оксфордския университет. После е преподавател в университета на Валенсия и университета на Барселона.[6] В периода 1935 – 1936 г., след като е обявен за член-кореспондент на Испанското общество, работи в областта на романската филология в университета на Лайпциг.[2][4]

В началото на гражданската война в Испания, заедно с Хосе Ортега и Гасет, намира убежище в Студентската резиденция, а останалата част от войната прекарва във Валенсия, където сътрудничи на списание „Испанско време“. След края на войната, през 1941 г. става ръководител на катедрата по романска филология в Мадридския университет.[1][4] През 1944 г. получава наградата „Фастенрат“ от Кралската академия за испански език за изследване, в сътрудничество със съпругата си Еулалия Галвариато, върху творчеството на Свети Йоан Кръстни.

През 1945 г. е избран за член на Испанското общество, през 1948 г. става член на Кралската испанска академия, а през 1959 г. на Кралската академия по история.[1][4] През 1951 и 1954 г. отново пътува до САЩ, където води курсове като гост-професор в Йейлския университет, Харвардския университет и др. През 1962 г. става член на Американското философско общество. Пенсионира се през 1968 г. и е избран за директор на Кралската езикова академия, която ръководи до 1982 г.[4][5] Обявен е за почетен член на Мексиканската езикова академия през 1973 г. През 1978 г. получава наградата „Мигел де Сервантес“, най-високото отличие в света на испанската литература.[2]

Литературната му кариера може да бъде разделена на две части. Първите му стихосбирки: „Чисти стихове“ от 1921 г., „Градски поеми“ и „Вятърът и стихът“ от 1925 г. се считат за ранния му период на минимализъм.[4] Зрялото му творчество, в по-свободен и сложен стил[2], е белязано от стихосбирките „Деца на гнева“ (1944) отразяваща мъката му от гражданската война, „Тъмна вест“ (1944), „Човек и Бог“ (1955) и др.[5][6] По-късната му поезия има агностични насоки. Като литературен критик влиянието му е значително с изучаването на испанската барокова поезия, и особено по отношение творчеството на Луис де Гонгора.[2][4]

Дамасо Алонсо умира от инфаркт на 25 януари 1990 г. в Мадрид.[1]

  • Poemas puros (1921)[1][2][4]
  • Poemillas de la ciudad (1925)
  • El viento y el verso (1925)[3]
  • Hijos de la ira. Diario íntimo (1944)
  • Oscura noticia (1944)
  • Hombre y Dios (1955)
  • Tres sonetos sobre la lengua castellana (1958)
  • Poemas escogidos (1969)
  • Gozos de la vista. Poemas puros. Poemillas de la ciudad. Otros poemas (1981)
  • Antología de nuestro monstruoso mundo. Duda y amor sobre el Ser Supremo (1985)
  • Álbum. Versos de juventud (1993)
  • Verso y prosa literaria (1993)
на български език
  • Безсъние (стихотворение), сп. „Хермес“ (2007), прев. Вячеслав Остър
  • Безсъница (стихотворение), сп. „Алтера“ (2008), прев. Нева Мичева

Филология и литературна критика

[редактиране | редактиране на кода]
  • La lengua poética de Góngora (1935)[1][2][3][4]
  • La Poesía de San Juan de la Cruz (1942)
  • Poesía española: Ensayo de métodos y límites estilísticos (1950)
  • Poetas españoles contemporáneos (1952)
  • Estudios y ensayos gongorinos (1955)
  • De los siglos oscuros al de Oro (1958)
  • Góngora y el Polifemo (1960)
  • En torno a Lope (1972)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dámaso Alonso в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​