Горани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:19, 24 май 2005

Гораните са малка група българи, живеещи в планинския район Гора, по северните склонове на планината Шар от двете страни на границата между Албания и Косово, на юг от Кукъс и Призрен.

През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори.

Горанските села в Косово (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец и Долни Кръстец (Кръстъц, Кръстац), Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Надморската им височина е между 960 м. (Орчуша) и 1450-1650 м. (Рестелица). Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополье след административното й присъединяване към Гора.

Един от най-известните горани в бивша Югославия и Факхрудин Юсуфи, бивш югославски футбулен национал, играч на "Партизан" - Белград и Шалке 04, роден през 1939 в с. Зли Поток.

След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000-11000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 година живеят 4581 горани, от които по-голямата част - в Белград (3340 души).

Най-голямото горанско село в Албания е Шиштейец (Шиштевец)- 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. Заместник министър-председателят на Албания Намик Докле по произход е горанин от с. Борье.

Преселници от Гора живеят и в две села в днешна Република Македония - Урвич и Йеловяне.

Вижте също

Два текста в Уикиизточник (Българите в Гора и Срещи с българите в Гора и Жупа), автор Емил Миланов.

Версия от 17:19, 20 април 2005 редактиране 213.16.52.173 (беседа) Редакция без резюме ← По-стара редакция		Версия от 09:19, 24 май 2005 редактиране връщане Akeckarov (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители 6123 редакции Препратка По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Гораните''' са малка група [[българи]], живеещи в планинския район [[Гора (област)\|Гора]], по северните склонове на планината [[Шар]] от двете страни на границата между [[Албания]] и [[Косово]], на юг от Кукъс и [[Призрен]].		'''Гораните''' са малка група [[българи]], живеещи в планинския район [[Гора (област)\|Гора]], по северните склонове на планината [[Шар]] от двете страни на границата между [[Албания]] и [[Косово]], на юг от [[Кукъс]] и [[Призрен]].

	През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори.		През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори.