Музикален театър: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Музикалният театър''' или '''мюзикълът''' е вид сценично изкуство, характерно за [[20 век]], което комбинира елементи от живото [[музика]]лно изпълнение и [[театър]]а.
'''Музикалният театър''' или '''мюзикълът''' е вид сценично изкуство, характерно за [[20 век]], което комбинира елементи от живото [[музика]]лно изпълнение и [[театър]]а.


Музиката варира като звучене от [[джаз]]а до [[поп]] или [[класика]]. Текстът се нарича [[либрето]] (термин, заимстван от [[опера]]та). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал,лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]],а последният мюзикъл на Гершуин,[[Извинете за моя английски"]]([[Pardon my English]]) - по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.
Музиката варира като звучене от [[джаз]]а до [[поп]] или [[класика]]. Текстът се нарича [[либрето]] (термин, заимстван от [[опера]]та). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал,лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]],а последният мюзикъл на Гершуин,[[Извинете за моя английски]]([[Pardon my English]]) - по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.

Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла [["Вълкът и седемте козлета"]] от [[Ал.Владигеров]], където в началото има увертюра.
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла [["Вълкът и седемте козлета"]] от [[Ал.Владигеров]], където в началото има увертюра.

Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичен пример за мюзикъл е например „[[Котките]]“, по либрето на [[Т.С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]], представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.
Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичен пример за мюзикъл е например „[[Котките]]“, по либрето на [[ТС Елиът|Т.С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]], представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.


== Адаптации ==
== Адаптации ==
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.
Някои от по-известните мюзикъли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.


Сред най-известните филмови адаптации по мюзикли са [[Кабаре (филм 1972)|„Кабаре“]], [[Исус Христос Суперзвезда (филм 1973)|„Исус Христос Суперзвезда“]], [[Коса (филм)|„Коса“]], [[Фантомът от Операта (филм 2004)|„Фантомът от Операта“]], [[Евита (филм 1996)|„Евита“]] и [[Чикаго (филм 2002)|„Чикаго“]].
Сред най-известните филмови адаптации по мюзикъли са [[Кабаре (филм 1972)|„Кабаре“]], [[Исус Христос Суперзвезда (филм 1973)|„Исус Христос Суперзвезда“]], [[Коса (филм)|„Коса“]], [[Фантомът от Операта (филм 2004)|„Фантомът от Операта“]], [[Евита (филм 1996)|„Евита“]] и [[Чикаго (филм 2002)|„Чикаго“]].


Пример за обратния път на адаптацията е [[роман]]ът „[[Целувката на жената-паяк]]“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.
Пример за обратния път на адаптацията е [[роман]]ът „[[Целувката на жената-паяк]]“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.

Версия от 13:19, 25 септември 2009

Музикалният театър или мюзикълът е вид сценично изкуство, характерно за 20 век, което комбинира елементи от живото музикално изпълнение и театъра.

Музиката варира като звучене от джаза до поп или класика. Текстът се нарича либрето (термин, заимстван от операта). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.При Джордж Гершуин жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал,лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на Мак-Евоя,а последният мюзикъл на Гершуин, „Извинете за моя английски“(Pardon my English) - по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.

Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла "Вълкът и седемте козлета" от Ал.Владигеров, където в началото има увертюра.

Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части. Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по нюйоркския Бродуей и в лондонския Уест енд. Емблематичен пример за мюзикъл е например „Котките“, по либрето на Т.С. Елиът и с музика на Андрю Лойд Уебър, представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.

Адаптации

Някои от по-известните мюзикъли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.

Сред най-известните филмови адаптации по мюзикъли са „Кабаре“, „Исус Христос Суперзвезда“, „Коса“, „Фантомът от Операта“, „Евита“ и „Чикаго“.

Пример за обратния път на адаптацията е романътЦелувката на жената-паяк“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.

Виж още

Шаблон:Музика-мъниче Шаблон:Театър-мъниче