Беломорци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
== История == |
== История == |
||
Селото е основано от три големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от село Янурен, Софлийска област, която се намира на р. Марица. Причина за бягството на изселниците е било приближаване на руската освободителна армия и страхът от турците. |
Селото е основано от три големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от село [[Янурен]], [[Софлу|Софлийска]] област, която се намира на р. Марица. Причина за бягството на изселниците е било приближаване на руската освободителна армия и страхът от турците. |
||
Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на |
Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Янурен са тръгнали изведнъж, без подготовка, оставяйки всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път - има заселници в Тополовград, Свиленград. Останалата част са продължили на север. Студената зима през 1877-78 година сварва бегълците край Сливен. Там те преживяват студа, като спомените разказват, че руските военни са ги прехранвали от тяхната топла храна. |
||
През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че е твърде далече от турците и се заселват в селата в Търговищка околия - Беломорци, Светлен, Буховци и др. |
През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че е твърде далече от турците и се заселват в селата в Търговищка околия - Беломорци, Светлен, Буховци и др. |
||
Януренските родове са традиционно овцевъди като Беломорци е бил известен с кашкавала, който правели в своята мандра. |
|||
<!-- == Религии == --> |
<!-- == Религии == --> |
||
Версия от 14:34, 17 февруари 2010
Беломорци е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, Област Търговище. Старото име на селото е Мечикчилеръ.
| Беломорци | |
  Беломорци  Беломорци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1265 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 429 m |
| Пощ. код | 7917 |
| Тел. код | 0605 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 03647 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Омуртаг Ешреф Ешрефов (СДС, НДПС; 2015) |
| Кметство – кмет | Беломорци Христо Илиев (ГЕРБ) |
География
История
Селото е основано от три големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от село Янурен, Софлийска област, която се намира на р. Марица. Причина за бягството на изселниците е било приближаване на руската освободителна армия и страхът от турците. Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Янурен са тръгнали изведнъж, без подготовка, оставяйки всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път - има заселници в Тополовград, Свиленград. Останалата част са продължили на север. Студената зима през 1877-78 година сварва бегълците край Сливен. Там те преживяват студа, като спомените разказват, че руските военни са ги прехранвали от тяхната топла храна. През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че е твърде далече от турците и се заселват в селата в Търговищка околия - Беломорци, Светлен, Буховци и др.
Януренските родове са традиционно овцевъди като Беломорци е бил известен с кашкавала, който правели в своята мандра.
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Други
Външни препратки
- Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. С , 1902