Каймакам

Каймакам или каймакамин (турски kaymakam от арабски - "наместник") първоначално е титла в Османската империя, давана на заместника на великия везир или на заместника на валията, когато те отсъстват.

След реформите при султаните Махмуд II и Абдул Меджид става гражданска административна титла на управителя на каазата.

Каймакаминът има ранг на бей, който се равнява на подполковник от армията.