Генетичен дрейф: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
D'ohBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: fa:رانش ژنتیکی
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ht:Deriv jenetik
Ред 21: Ред 21:
[[gl:Deriva xenética]]
[[gl:Deriva xenética]]
[[he:סחף גנטי]]
[[he:סחף גנטי]]
[[ht:Deriv jenetik]]
[[hu:Genetikai sodródás]]
[[hu:Genetikai sodródás]]
[[ia:Deriva genetic]]
[[ia:Deriva genetic]]

Версия от 02:31, 26 юли 2010

Генетичният дрейф представлява промяна в честотата на гените (алелите), която е случайна и няма приспособителен характер. Така, причините за генетичния дрейф не са биологични, а стохастични (т.е. вероятностни). Колкото по-малка е популацията, толкова по-силно се проявява въздействието на генетичния дрейф. Когато популацията е съставена от малък брой индивиди, алелните честоти могат да се променят поради изцяло случайни причини. Поради това в малките популации може да се установи отклонение от разпределението, очаквано според закона на Харди-Вайнберг, въпреки, че кръстосването е случайно и не действа отбор.

Вероятността за достигането на дадена честота на гените в следващото поколение в резултат на дрейфа може да се прогнозира с помощта на закономерностите на биномното разпределение. Промените в резултат на дрейфа се натрупват с времето (поколенията), като посоката на промяна в едно поколение е независима от посоката в предишното поколение. Дрейфът намалява генетичното разнообразие в популациите: след като един алел е изгубен в резултат на дрейфа, той повече не съществува в популацията (освен ако не възникне отново в резултат на мутация, или не пристигне от друга популация в резултат на миграция). Дрейфът увеличава генетичната диференциация между популациите.