Иван Леков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
== Биография ==
== Биография ==


Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1925–1926. През [[1927]] се дипломира от [[Софийски университет|Софийския университет]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928–1930), в [[Берлин]] и във [[Виена]] ([[1937]]–[[1938|38]]).
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1925–1926. През [[1927]] се дипломира славянска филология в [[СУ]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928–1930), в [[Берлин]] и във [[Виена]] (1937–1938).


Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков.
Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков.


Частен доцент (1935-1941), редовен доцент (1941-1945), извънреден професор (1945-1948), професор (1948-1974). Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948-1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947-1950).
От [[1948]] е професор.

Член-кореспондент на БАН (1945). Ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954-1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943). Член на Международния комитет на славистите (1955-1973), на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956), на Чешкото дружество на науките (1947).

== Награди и отличия ==
* Заслужил деятел на науката (1977)


== Публикации ==
== Публикации ==

Версия от 17:22, 21 май 2011

Шаблон:Учен информация

Проф. Иван Леков е български езиковед и славист.

Биография

Следва славянско езикознание в Ягелонския университет в Краков през 1925–1926. През 1927 се дипломира славянска филология в СУ. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928–1930), в Берлин и във Виена (1937–1938).

Когато е основана катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1954), неин ръководител става Иван Леков.

Частен доцент (1935-1941), редовен доцент (1941-1945), извънреден професор (1945-1948), професор (1948-1974). Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948-1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947-1950).

Член-кореспондент на БАН (1945). Ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954-1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943). Член на Международния комитет на славистите (1955-1973), на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956), на Чешкото дружество на науките (1947).

Награди и отличия

  • Заслужил деятел на науката (1977)

Публикации

Монографии

  • Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. С., БАН, 1955. 108 с.
  • Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., БАН, 1958, 128 с.
  • Словообразувателни склонности на славянските езици. С., БАН, 1958. 78 с.
  • Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. С., БАН, 1960. 116 с.
  • Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. С., БАН, 1968. 212 с.
  • Външната структура на думата в славянските езици. С., БАН, 1971. 330 с.
  • Особености на синтактичния тип на славянските езици. Сборник от студии. С., БАН, 1972. 102 с.
  • Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Статии и очерци. Съставители: Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров, С., Наука и изкуство, 1983. 207 с.

Речници

  • Полско-български речник. С., Унив. печатница, 1944. 228 с. (Унив.библ. №281).
  • Правописен речник на българския книжовен език. С., М-во на нар. просвета, 1945. 221с. (Съавт.: Л. Андрейчин).
    • 2. прераб. изд. С., Нар. просвета, 1948. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев); 3. прераб. изд. 1954. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ст. Стойков); 4. попр. изд. 1958; 5.изд. 1960; 6. изд. С., Наука и изкуство, 1965; 7. изд. 1969; 8.изд. 1974; 9 изд. 1981; 10 изд.1984.
  • Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1955. 972 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ст. Стойков, Цв. Тодоров).
    • 2.изд. 1963; 3. изд.1973.

Учебници

  • Нови полски текстове. С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.).
  • Старобългарски език. С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
  • Увод в езикознанието с оглед на славянските езици. С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
  • Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници — северославянска група. (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972. 164с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2.изд.1978.

Преводи

  • Сръбски поети. Антология. С., М-во на нар. просвета, 1946. 271с. (Прев. и: Е. Георгиев.)