Нагласа: Разлика между версии
Movses-bot (беседа | приноси) м r2.6.2) (Робот Добавяне: tg:Нигориш (равоншиносӣ) |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от ''[[Психологически типове]]''. Дефиницията на Юнг за нагласата е "готовност на [[психика|психето]] да действа или реагира по определен начин" (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи. |
Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от ''[[Психологически типове]]''. Дефиницията на Юнг за нагласата е "готовност на [[психика|психето]] да действа или реагира по определен начин" (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи. |
||
Главните (но не единствени) |
Главните (но не единствени) двойствености на нагласите са определи от Юнг, както следва: |
||
* Съзнание и несъзнавано. "Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за [[Теория на Юнг за неврозите|неврози]]" (Jung, [1921] 1971: par. 687). |
* Съзнание и несъзнавано. "Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за [[Теория на Юнг за неврозите|неврози]]" (Jung, [1921] 1971: par. 687). |
||
* Екстраверсия и интроверсия. |
* Екстраверсия и интроверсия. |
Версия от 09:41, 3 август 2011
Нагласата е психологическо състояние на предразположеност на субекта към определена активност в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия СССР нагласата или по-известна като установка е разглеждана широко от Дмитрий Узнадзе и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни възгледи към човек, място нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат амбивалентни чувства към обекта, това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).
Дефиниция на Юнг за нагласата
Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от Психологически типове. Дефиницията на Юнг за нагласата е "готовност на психето да действа или реагира по определен начин" (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи.
Главните (но не единствени) двойствености на нагласите са определи от Юнг, както следва:
- Съзнание и несъзнавано. "Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за неврози" (Jung, [1921] 1971: par. 687).
- Екстраверсия и интроверсия.
- Рационални и ирационални нагласи. "Представям разума като нагласа" (Jung, [1921] 1971: par. 785).
- Рационалната нагласа се подразделя на мислеща и чувстваща психологически функции, всяка със своя нагласа
- Ирационалната нагласа се подразделя на сетивна (усещане) и интуитивна психологически функции, всяка със своя нагласа. "Тогава по този начин има типично мислене, чувстване, усещане и интуитивна нагласа" (Jung, [1921] 1971: par. 691).
- Индивидуални и социални нагласи.