Дмитрий Узнадзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Узнадзе
დიმიტრი უზნაძე
грузински психолог
Роден
Починал
Националност Флаг на Грузия Грузия
Научна дейност
Област Психология
Образование Лайпцигски университет
Харковски университет
Учил при Вилхелм Вунд
Работил в Тбилиски държавен университет

Дмитрий Николаевич Узнадзе (на грузински: დიმიტრი უზნაძე) е грузински учен, психолог и философ, известен с разработването на общопсихологическа теория за нагласата. Той е един от основателите и професор в Тбилиския държавен университет (1918), директор на Института по психология към Академията на науките на Грузия, академик от Академията на науките на Грузия (1941).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1887 година в Закар, Грузия. Учи философия в Университета в Лайпциг, където негов учител е Вилхелм Вунд. През 1913 се дипломира като външен студент по история и филология от Университета в Харков. Неговите професионални научни изследвания и преподавателска дейност започват през 1910. От 1917 участва в създаването на Университета в Тбилиси, където впоследствие създава катедрата по психология и психологична лаборатория. През 1919 публикува първата си книга, посветена на изучаването на творчеството на Готфрид Лайбниц, а през 1920 – монограмията „Анри Бергсон“. Други негови творби са „Основни положения на теорията за нагласата“ (1961) и „Експериментални основи на психологията на нагласата“ (1966).

Умира на 12 октомври 1950 година в Тбилиси на 63-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Узнадзе дава собствено методологическо обяснение на понятието „установка (нагласа)“ като „граница“ между субективно и обективно, която свързва психичното не само с психичното, но и с физическото. В съветската психология „установката“ на Узнадзе е била открита форма на „безсъзнателното“, за което са писали привържениците на забранената в СССР психоанализа.

Установката се описва като цялостно, недиференцирано и безсъзнателно състояние на субекта, предшестващо дейността и явяващо се опосредстващо звено между психичното и физическото, позволяващо да се премахне „постулата за непосредствеността“. Възниква при сблъскване на потребностите на субекта и обективната ситуация за тяхното удовлетворяване. (На български руската дума „установка“ най-точно може да се преведе като „нагласа“.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die metaphysische Weltanschauung W. Ssolowiows mit orientierendem Überblick seiner Erkenntnistheorie, Halle/Saale, 1909;
  • Общая психология, 1940 (преиздадена през 2004).
  • Экспериментальные основы психологии установки, 1949
  • Психологические исследования, М., 1966
На български език:
  • Установка. Поведение. Дейност, Изд. Наука и изкуство, 1985

Трудове на неговата школа[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.