Дмитрий Узнадзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Узнадзе
დიმიტრი უზნაძე
грузински психолог
Роден
Починал
9 октомври 1950 г. (63 г.)
Националност Флаг на Грузия Грузия
Научна дейност
Област Психология
Образование Лайпцигски университет
Харковски университет
Учил при Вилхелм Вунд
Работил в Тбилиски държавен университет
Повлиян Владимир Соловьов
Анри Бергсон
Дмитрий Узнадзе в Общомедия

Дмитрий Николаевич Узнадзе (на грузински: დიმიტრი უზნაძე) е грузински учен, психолог и философ, известен с разработването на общопсихологическа теория за нагласата.

Той е сред основателите и професор в Тбилиския държавен университет (1918), директор на Института по психология към Академията на науките на Грузия, академик от Академията на науките на Грузия (1941).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1887 г. в селско семейство в Закар, Грузия.[1] Средно образование получава в Кутаиси. Следва философия в Университета в Лайпциг, където негов учител е Вилхелм Вунд. През 1907 г., когато е студент трети курс, факултетният съвет на Философския факултет на университета го награждава за курсова работа върху Лайбниц. През 1909 г. получава докторска степен в Университета на Хале-Витенберг с дисертация на тема „Владимир Соловьов: Неговата епистемология и метафизика“ (‘Wladimir Solowiew: Seine Erkenntnistheorie und Metaphysik’, Halle, 1909, 168 p.). През същата година се завръща в Грузия.[1]

През 1913 г. се дипломира като външен студент по история и филология от Университета в Харков. Неговите професионални научни изследвания и преподавателска дейност започват през 1910 г. От 1917 г. участва в създаването на Университета в Тбилиси, където впоследствие създава катедрата по психология и психологична лаборатория. През 1919 г. публикува първата си книга, посветена на изучаването на творчеството на Готфрид Лайбниц, а през 1920 – монографията „Анри Бергсон“. Други негови творби са „Основни положения на теорията за нагласата“ (1961) и „Експериментални основи на психологията на нагласата“ (1966).[1]

Умира на 12 октомври 1950 г. в Тбилиси на 63-годишна възраст.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Узнадзе дава собствено методологическо обяснение на понятието „установка“ (нагласа) като „граница“ между субективно и обективно, която свързва психичното не само с психичното, но и с физическото. В съветската психология „установката“ на Узнадзе е била открита форма на „безсъзнателното“, за което са писали привържениците на забранената в СССР психоанализа.

Установката се описва като цялостно, недиференцирано и безсъзнателно състояние на субекта, предшестващо дейността и явяващо се опосредстващо звено между психичното и физическото, позволяващо да се премахне „постулата за непосредствеността“. Възниква при сблъскване на потребностите на субекта и обективната ситуация за тяхното удовлетворяване. (На български руската дума „установка“ най-точно може да се преведе като „нагласа“.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die metaphysische Weltanschauung W. Ssolowiows mit orientierendem Überblick seiner Erkenntnistheorie, Halle/Saale, 1909;
  • Общая психология, 1940 (преиздадена през 2004).
  • Экспериментальные основы психологии установки, 1949
  • Психологические исследования, М., 1966
На български език
  • Установка. Поведение. Дейност, Изд. Наука и изкуство, 1985

Трудове на неговата школа[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((en)) Georgy Ketchuashvili2. Dimitri Uznadze (1886–1950). // PROSPECTS: the quarterly review of comparative education vol. 24, no.3/4, 1994, p. 687–701. UNESCO: International Bureau of Education. Посетен на 13 октомври 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]