Дмитрий Узнадзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Узнадзе
დიმიტრი უზნაძე
грузински психолог
სახელმწიფო უნივერსიტეტი 19.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на Грузия Грузия
Научна дейност
Област Психология
Образование Лайпцигски университет
Харковски университет
Учил при Вилхелм Вунд
Работил в Тбилиски държавен университет

Дмитрий Николаевич Узнадзе (на грузински: დიმიტრი უზნაძე) е грузински учен, психолог и философ, известен с разработването на общопсихологическа теория за нагласата.

Той е сред основателите и професор в Тбилиския държавен университет (1918), директор на Института по психология към Академията на науките на Грузия, академик от Академията на науките на Грузия (1941).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1887 година в Закар, Грузия. Учи философия в Университета в Лайпциг, където негов учител е Вилхелм Вунд. През 1913 се дипломира като външен студент по история и филология от Университета в Харков. Неговите професионални научни изследвания и преподавателска дейност започват през 1910. От 1917 участва в създаването на Университета в Тбилиси, където впоследствие създава катедрата по психология и психологична лаборатория. През 1919 публикува първата си книга, посветена на изучаването на творчеството на Готфрид Лайбниц, а през 1920 – монограмията „Анри Бергсон“. Други негови творби са „Основни положения на теорията за нагласата“ (1961) и „Експериментални основи на психологията на нагласата“ (1966).

Умира на 12 октомври 1950 година в Тбилиси на 63-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Узнадзе дава собствено методологическо обяснение на понятието „установка (нагласа)“ като „граница“ между субективно и обективно, която свързва психичното не само с психичното, но и с физическото. В съветската психология „установката“ на Узнадзе е била открита форма на „безсъзнателното“, за което са писали привържениците на забранената в СССР психоанализа.

Установката се описва като цялостно, недиференцирано и безсъзнателно състояние на субекта, предшестващо дейността и явяващо се опосредстващо звено между психичното и физическото, позволяващо да се премахне „постулата за непосредствеността“. Възниква при сблъскване на потребностите на субекта и обективната ситуация за тяхното удовлетворяване. (На български руската дума „установка“ най-точно може да се преведе като „нагласа“.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die metaphysische Weltanschauung W. Ssolowiows mit orientierendem Überblick seiner Erkenntnistheorie, Halle/Saale, 1909;
  • Общая психология, 1940 (преиздадена през 2004).
  • Экспериментальные основы психологии установки, 1949
  • Психологические исследования, М., 1966
На български език:
  • Установка. Поведение. Дейност, Изд. Наука и изкуство, 1985

Трудове на неговата школа[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]