Сатир

Сатир, 520–500 пр.н.е.

Сатирите (на древногръцки: Σάτυρος Satyros, мн.ч. Σάτυροι Satyroi, Шаблон:Lang-la или Silen; Σιληνός, Σειληνός, мн.ч. Σιληνοί, Σειληνοί, дорийски: Σιλανός, лат. Silenus, Silanus; Satyr) в древногръцката митология са постоянните придружители на Силен (син на Хермес) - добродушен, весел, постоянно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. По-късно Сатирите, изобразявани с кози копита и рога, станали постоянни спътници и на Дионис, грижите за който били поверени на Силен (негов чичо).

Източници

• Hyginus Mythographus Astronomica 2,23
• Peter Gercke: Satyrn des Praxiteles. Dissertation Hamburg 1968
• Guy Michael Hedreen: Silens in Attic Black-figure Vase-painting: Myth and Performance. University of Michigan Press, 1992.
• François Lissarrague: Les satyres et le monde animal. In: J. Christiansen, T. Melander (Hgg.): Proceedings of the Third Symposium on Ancient Greek and related Pottery. Kopenhagen 1988. S. 335–351.
• Adrian Stähli: Die Verweigerung der Lüste : erotische Gruppen in der antiken Plastik. Reimer, Berlin 1999, ISBN 3-496-01195-5

• 
  ок. 460 пр.н.е.
• 
  Дионис и свитата му, 510–500 пр.н.е.
• 
  в Помпей
• 
  Танцуващ Сатир
• 
  в Помпей
• 
  Сатир с флейта в Лувър
• 
  Сатир с нимфи, 1873
• 
  1898
• 
• 
  Сатир с жени, 2-4 век

Външни препратки

• Satyrn im Theoi Project
• Satyrs in Cryptozoology
• Jewish Encyclopedia: Satyr