Обсада на форт Уилям Хенри: Разлика между версии
1757 г. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[Категория:Френска и индианска война]] |
[[Категория:Френска и индианска война]] |
||
[[Категория:Битки на Великобритания|Уилям Хенри]] |
|||
[[ |
[[категория:Битки на Франция|Уилям Хенри]] |
||
[[категория:Битки на Франция]] |
|||
[[ca:Batalla de Fort William Henry]] |
[[ca:Batalla de Fort William Henry]] |
Версия от 20:37, 10 октомври 2011
Обсада на форт уилям Хенри | |||
Френска и индианска война | |||
План на форт Уилям Хенри и лагер при езерото Джордж | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | -3-9 август 1757 | ||
Място | Лейк Джордж, Ню Йорк | ||
Резултат | Френска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Обсада на форт Уилям Хенри в Общомедия |
|
Обсадата на форт Уилям Хенри се провежда през август 1757 от френския генерал Луи-Жозеф дьо Монкалм срещу държания от британците форт Уилям Хенри. Фортът, разположен на южния край на езерото Джордж, на границата между британската провинция Ню Йорк и френската провинция Канада, има за гарнизон зле-снабдена войска от британски редовни части и провинциалното опълчение, водено от подполковник Джордж Мънро. След неколкодневна бомбардировка, Мънро се предава на Монкалм, чиято сила включва близо 2000 индианци от голям брой племена. Условията на капитулацията включват изтеглянето на гарнизона до форт Едуард, със специфични условия френската войска да отбранява британците от индианците при отстъплението им от района.
Вв един от най-зле известните инцидента и Френската и индианската война, индианските съюзници на Монкалм нарушават договорните условия за капитулацията и нападат британската колона, която е лишена от муниции, напускайки форта. Те убиват и скалпират голям брой войници, пленяват жени, деца, слуги и роби и избиват болни и ранени затворници. Ранни разкази за събитията ги наричат клане и предполагат, че са убити до 1500 души, въпреки, че не е вероятно повече от 200 души (по-малко от 10% от числеността на британските войници) да са убити в клането.
Точната роля на Монкалм и другите френски лидери в окуражаване или отбрана срещу действията на техните съюзници и общият брой убити и ранени като резултат на техните действия е предмет на исторически дебат. Паметта за убитите повлиява на действията на британски военачалници, особено на тези на британския генерал Джефри Амхърст, за остатъка от войната.