Пол Рикьор

Пол Рикьор Paul Ricœur
Френски философ
Paul Ricoeur.jpg
Роден	27 февруари 1913 Валанс, Франция
Починал	20 май 2005 Шатне-Малабри, Франция
Погребан	Франция
Религия	Протестантство
Учил в	Ренски университет Парижки хуманитарен факултет Парижки университет
Работил в	Парижки хуманитарен факултет Университет „Париж-Нантер“ (1964 – 1970) Лувенски католически университет Чикагски университет (1970 – 1985)
Награди	Награди Балзан (1999) Награда Оскар Пфистер (2000)
Семейство
Уебсайт	www.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

Пол Рикьор (Шаблон:Lang-fr) – френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчеството на Пол Рикьор започва след войната под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография

Трудове

• Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
• Пол Рикьор, Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
• Пол Рикьор, Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
• Пол Рикьор, Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
• Пол Рикьор, От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
• Пол Рикьор, Живата метафора, изд. Лик, 1994
• Пол Рикьор, История и истина, изд. Аргес, София, 1993

Статии

• Пол Рикьор, История и реторика, сп. Страница, 2000, брой 4, с. 49-59

За Рикьор

Статии

• Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. - Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
• Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. - В: Езикът на желанията. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
• Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
• Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства. - http://www.pravmir.ru/k-xristianskoj-politologii-mishel-de-serto-i-pol-rikyor-ob-idee-ravenstva/.

Сборници

• Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
• Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
• Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
• Поль Рикер - философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.

Външни препратки

• Рикьор, Универсално и историческо