Георги Капчев (гарибалдиец): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Българи в Османската империя using HotCat |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
||
[[Категория:Капчеви]] |
[[Категория:Капчеви]] |
||
[[Категория:Българи в Османската империя]] |
|||
Версия от 04:27, 3 април 2012
Тази статия е за гарибалдиеца. За революционера от края на 19 - началото на 20 век, негов племенник, вижте Георги Капчев.
| Георги Капчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
около 1828
|
|---|---|
| Починал | |
Георги Капчев е български революционер, гарибалдиец.
Биография
Капчев произхожда от българския охридски род Капчеви. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на Джузепе Гарибалди и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на Рим. Прикрива отстъплението към Венеция и в битката при Чезантико извежда с коня си от бойното поле Анита Гарибалди, жената на Гарибалди. През 60-те години на 19 век човек на име Георги Илиев Капчев, вероятно гарибалдиецът Георги Капчев, поддържа връзки с руския консул във Варна Александър Рачински.
В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му Иван Капчев е изпратен да учи в Русия от Димитър Миладинов без негово съгласие и след дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства Иван Капчев е върнат в Охрид от новия руски консул в Битоля Михаил Хитрово. Скандалът с Капчев е поводът за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.[1][2]
След завръщането си в Охрид около 1870 година прави опит да организира въстание, разкрит е и съсечен от властите.[3]
Бележки
- ↑ Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.
- ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 - 268.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, София, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, стр. 660.
