Стоилово: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
[[Категория: Села в Област Бургас]] |
[[Категория: Села в Област Бургас]] |
||
[[Категория:Община Малко Търново]] |
[[Категория:Община Малко Търново]] |
||
[[Категория:Странджа]] |
|||
[[ru:Стоилово]] |
[[ru:Стоилово]] |
||
Версия от 09:46, 24 септември 2012
| Стоилово | |
 Храм „Свети Илия“ | |
  Стоилово  Стоилово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 1,16 души/km² |
| Землище | 48,656 km² |
| Надм. височина | 319 m |
| Пощ. код | 8165 |
| Тел. код | 05952 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 69328 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
| Стоилово в Общомедия | |
Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас.
География
Село Стоилово се намира в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“. То е типично странджанско село, разположено върху открояващо се било, оградено от реките Мечи дол (Аидере) от юг и изток и Велека от север. Разстоянието до общинския център Малко Търново е 9 km.Уникален климат в съчетание с гора от широколистни и иглолистни масиви.В непосредственна близост се намира голяма кариера за добиване на мрамор в сиво розови разцветки.Високо разположено в силно насечена местност е причина жителите на селото да използват за придвижване магарета и коне , а в отглеждането на животни главно кози.През 2001 г. в селото е имало 100 магарета и около 400 кози.В цяла Странджа планина с.Стоилово е най-известно с майсторите на плетени кошове.В днешно време особено през последната година 2008 г. ,селския туризмът и особено големия интерес към закупуване на стари селски къщи се явяват основния двигател за възвръщане на живота в селото и региона.
История
Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 г. под името Истуилова. Основните поминъци по това време са овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в Преображенското въстание (1903 г.). Край Стоилово е местността Петрова нива, където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско.
При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити[2].
Стоилово е присъединено към България през 1913 г. Към 1926 г. в селото живеят 676 души.[3]
Културни и природни забележителности
- Църквата „Свети Илия“ – в нея се намират едни от най-старите олтарни двери (XVII век)[3]
- Стари странджански къщи (18-19 век)
- Местност Петрова нива
- Водопад Докузак на едноименната река
- Карстова пропаст Голямата въпа с дълбочина 125 m
- Близо до селото се намира резервата „Средока“
Личности
- Стоян Караибишов (Стоян Караибиша) (1852-1945), български революционер, войвода на ВМОРО, роден и починал в Стоилово
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.