Дзогчен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bunny bella (беседа | приноси) Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Според [[тибетски будизъм|тибетския будизъм]] и [[Бон]], '''Дзогчен''' (или Атийога) е естествено, изначално състояние или естествено състояние на ума и тяло на ученията и практиките на медитация спомагащи за постигането на това състояние. Дзогчен или Великото Съвършенство е основното учение в школата [[Ниингма]] практикувано и от всички останали школи в [[тибетски будизъм|тибетския будизъм]]. Според Дзогчен литературата, Дзогчен е най-висшият и най-върховен път към [[просветление]]то.<ref>Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.</ref> |
Според [[тибетски будизъм|тибетския будизъм]] и [[Бон (религия)|Бон]], '''Дзогчен''' (или Атийога) е естествено, изначално състояние или естествено състояние на ума и тяло на ученията и практиките на медитация спомагащи за постигането на това състояние. Дзогчен или Великото Съвършенство е основното учение в школата [[Ниингма]] практикувано и от всички останали школи в [[тибетски будизъм|тибетския будизъм]]. Според Дзогчен литературата, Дзогчен е най-висшият и най-върховен път към [[просветление]]то.<ref>Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 13:58, 20 декември 2012
Според тибетския будизъм и Бон, Дзогчен (или Атийога) е естествено, изначално състояние или естествено състояние на ума и тяло на ученията и практиките на медитация спомагащи за постигането на това състояние. Дзогчен или Великото Съвършенство е основното учение в школата Ниингма практикувано и от всички останали школи в тибетския будизъм. Според Дзогчен литературата, Дзогчен е най-висшият и най-върховен път към просветлението.[1]
Източници
- ↑ Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.