Дороти Килгалън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{редактирам}}
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Дороти Килгалън
| име = Дороти Килгалън
Ред 14: Ред 13:
'''Дороти Килгалън''' ({{lang-en|Dorothy Mae Kilgallen}}) е американскa [[журналист]]ка и участничка в журито на телевизионни игри. Тя започва кариерата си в началото като [[репортер]] на ''New York Evening Journal''. През 1936 г. започва да пише вестникарска колона, наречена „Гласът на Бродуей“, която в крайна сметка е синдикирана в повече от 146 вестника. Тя стана редовна участничка в шоуто на телевизионна игра ''What's My Line?'' през 1950 г.
'''Дороти Килгалън''' ({{lang-en|Dorothy Mae Kilgallen}}) е американскa [[журналист]]ка и участничка в журито на телевизионни игри. Тя започва кариерата си в началото като [[репортер]] на ''New York Evening Journal''. През 1936 г. започва да пише вестникарска колона, наречена „Гласът на Бродуей“, която в крайна сметка е синдикирана в повече от 146 вестника. Тя стана редовна участничка в шоуто на телевизионна игра ''What's My Line?'' през 1950 г.


Колоната на Килгалън се занимава предимно с новини от [[шоубизнес]]а, но понякога се впуска в други теми като [[политика]] и организирана [[престъпност]]. Тя пише на първа страница за събития като например съдебното дело срещу [[Сам Шепард]] и по-късно убийството на [[Джон Кенеди]], като твърди, че е интервюирала убиеца на [[Лий Харви Осуалд]], [[Джак Руби]]. Смъртта на Килгалън настъпва при неизяснени обстоятелства. Тъй като официалната причина за нейната смърт е отбелязана като „неизяснена“ и тя открито критикува американските правителствени агенции още през 1959 г., някои вярват, че е бил убита, за да я накарат да замълчи.
Колоната на Килгалън се занимава предимно с новини от [[шоубизнес]]а, но понякога се впуска в други теми като [[политика]] и организирана [[престъпност]]. Тя пише на първа страница за събития като например съдебното дело срещу [[Сам Шепард]] и по-късно убийството на [[Джон Кенеди]]<ref>[http://mcadams.posc.mu.edu/kilgallen.txt Dorothy Kilgallen and the JFK Assassination]</ref>, като твърди, че е интервюирала убиеца на [[Лий Харви Осуалд]], [[Джак Руби]]. Смъртта на Килгалън настъпва при неизяснени обстоятелства. Тъй като официалната причина за нейната смърт е отбелязана като „неизяснена“ и тя открито критикува американските правителствени агенции още през 1959 г., някои вярват, че е бил убита, за да я накарат да замълчи.

== Външни препратки ==
* {{IMDb name|0453015}}
* [http://mcadams.posc.mu.edu/death4.htm The Supposed "Mysterious Death" of Kilgallen]
* [http://www.midtod.com/new/articles/7_14_07_Dorothy.html "Who Killed Dorothy Kilgallen?" by Sara Jordan, ''Midwest Today'']

== Източници ==
<references />

{{СОРТКАТ:Килгалън, Дороти}}
[[Категория:Американски журналисти]]

[[de:Dorothy Kilgallen]]
[[en:Dorothy Kilgallen]]
[[es:Dorothy Kilgallen]]
[[it:Dorothy Kilgallen]]

Версия от 06:54, 21 януари 2013

Дороти Килгалън
журналист, писател, телевизионна личност

Родена
Починала
ПогребанаСАЩ
Семейство
Деца3

Уебсайт
Дороти Килгалън в Общомедия

Дороти Килгалън (Шаблон:Lang-en) е американскa журналистка и участничка в журито на телевизионни игри. Тя започва кариерата си в началото като репортер на New York Evening Journal. През 1936 г. започва да пише вестникарска колона, наречена „Гласът на Бродуей“, която в крайна сметка е синдикирана в повече от 146 вестника. Тя стана редовна участничка в шоуто на телевизионна игра What's My Line? през 1950 г.

Колоната на Килгалън се занимава предимно с новини от шоубизнеса, но понякога се впуска в други теми като политика и организирана престъпност. Тя пише на първа страница за събития като например съдебното дело срещу Сам Шепард и по-късно убийството на Джон Кенеди[1], като твърди, че е интервюирала убиеца на Лий Харви Осуалд, Джак Руби. Смъртта на Килгалън настъпва при неизяснени обстоятелства. Тъй като официалната причина за нейната смърт е отбелязана като „неизяснена“ и тя открито критикува американските правителствени агенции още през 1959 г., някои вярват, че е бил убита, за да я накарат да замълчи.

Външни препратки

Източници