Лука Пачоли: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: be-x-old:Люка Пачолі |
к. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Pacioli.jpg| |
[[Image:Pacioli.jpg|мини|300п|Портрет на Лука Пачиоли, приписван на Якопо де Барбери]] |
||
⚫ | '''Лука Пачиоли''' (''Фра Лука ди Барго'') ({{lang-it|Fra' Luca Bartolomeo de Pacioli}}) (1445 |
||
⚫ | '''Лука Пачиоли''' (''Фра Лука ди Барго'') ({{lang-it|Fra' Luca Bartolomeo de Pacioli}}) (1445 - 1514 или 1517) е италиански [[математик]] и францискански [[монах]], работил с [[Леонардо да Винчи]]. Считан е за "бащата на [[счетоводство|счетоводството]]", заради въведения от него метод на двустранното счетоводство. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в [[Борго а Санто Сиполкро]], днес [[Сансепелкро]] в [[Тоскана]], учи във [[Венеция]] и [[Рим]] и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ [[учител]] по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в [[Милано]], където живее и работи с [[Леонардо да Винчи]], като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал [[Луи XII (Франция)|Луи XII]]. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517. |
Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в [[Борго а Санто Сиполкро]], днес [[Сансепелкро]] в [[Тоскана]], учи във [[Венеция]] и [[Рим]] и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ [[учител]] по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в [[Милано]], където живее и работи с [[Леонардо да Винчи]], като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал [[Луи XII (Франция)|Луи XII]]. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517. |
||
== Публикации == |
== Публикации == |
||
[[Image:Leonardo polyhedra.png|мини|Първата печатна илюстрация на [[ромбикубоктаедър]], публикувана в „Божествена пропорция“]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* „[[Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите]]“ (''Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita'') (Венеция, [[1494]]), |
* „[[Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите]]“ (''Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita'') (Венеция, [[1494]]), |
||
Излага математическите познания от това време, наблягайки на [[алгебра]]та. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на [[търговец|търговците]] и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно [[счетоводство]]. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като [[дебит]], [[кредит]], [[баланс]], [[актив]]и, [[капитал]], [[задължения]], [[оборотна ведомост]] и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на [[себестойност]]. |
Излага математическите познания от това време, наблягайки на [[алгебра]]та. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на [[търговец|търговците]] и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно [[счетоводство]]. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като [[дебит]], [[кредит]], [[баланс]], [[актив]]и, [[капитал]], [[задължения]], [[оборотна ведомост]] и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на [[себестойност]]. |
||
* „За силата на числата“ (''De viribus quantitatis'') (Ms. Università degli Studi di Bologna, [[1496]]–[[1508]]) |
* „За силата на числата“ (''De viribus quantitatis'') (Ms. Università degli Studi di Bologna, [[1496]]–[[1508]]) |
||
* ''Geometry'' ([[1509]]) |
* ''Geometry'' ([[1509]]) |
||
* „Божествената пропорция“ (''De divina proportione'') (Венеция, [[1509]]). |
* „Божествената пропорция“ (''De divina proportione'') (Венеция, [[1509]]). |
||
Ред 22: | Ред 25: | ||
==Цитат от „Божествена пропорция“== |
==Цитат от „Божествена пропорция“== |
||
Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ (''„Божествената пропорция“'') |
Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ (''„Божествената пропорция“'') |
||
Ред 39: | Ред 41: | ||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
* [http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=10650 Статия за Лука Пачоли] |
* [http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=10650 Статия за Лука Пачоли] |
||
* [http://www.uam.es/personal_pdi/ciencias/barcelo/pacioli/divina.html Няколко страници от „Божествената пропорция“] |
* [http://www.uam.es/personal_pdi/ciencias/barcelo/pacioli/divina.html Няколко страници от „Божествената пропорция“] |
||
{{СОРТКАТ:Пачоли, Лука}} |
{{СОРТКАТ:Пачоли, Лука}} |
||
[[Категория:Италиански математици]] |
[[Категория:Италиански математици]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Счетоводители]] |
||
[[Категория:Францисканци]] |
[[Категория:Францисканци]] |
||
Версия от 15:44, 28 януари 2013
Лука Пачиоли (Фра Лука ди Барго) (Шаблон:Lang-it) (1445 - 1514 или 1517) е италиански математик и францискански монах, работил с Леонардо да Винчи. Считан е за "бащата на счетоводството", заради въведения от него метод на двустранното счетоводство.
Биографични данни
Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в Борго а Санто Сиполкро, днес Сансепелкро в Тоскана, учи във Венеция и Рим и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ учител по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в Милано, където живее и работи с Леонардо да Винчи, като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал Луи XII. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517.
Публикации
Пачиоли публикува няколко свои научни трудове в областта на математиката.
- „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ (Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita) (Венеция, 1494),
Излага математическите познания от това време, наблягайки на алгебрата. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на търговците и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно счетоводство. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като дебит, кредит, баланс, активи, капитал, задължения, оборотна ведомост и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на себестойност.
- Geometry (1509)
- „Божествената пропорция“ (De divina proportione) (Венеция, 1509).
Илюстрирана от Леонардо да Винчи, „Божествената пропорция“ обсъжда златното сечение, употребата на перспективата от някои италиански художници, стереометричните тела и др. Любопитна подробност е, че логото под формата на буквата „М” на художествения музей „Метрополитан” в Ню Йорк е заимствано от „Божествена пропорция“.
Цитат от „Божествена пропорция“
Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ („Божествената пропорция“)
Източници
- Шаблон:En икона Bambach, Carmen. Leonardo, Left-Handed Draftsman and Writer // New York: Metropolitan Museum of Art, 2003.
- Шаблон:It икона Pacioli, Luca. De divina proportione (английски: On the Divine Proportion), Luca Paganinem de Paganinus de Brescia (Antonio Capella) 1509, Venice
- Шаблон:En икона Taylor, Emmet, R. No Royal Road: Luca Pacioli and his Times (1942)