Луч: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал [[Александър Караджорджевич]] от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.<ref name="Църнушанов 151">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.</ref> |
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал [[Александър Караджорджевич]] от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.<ref name="Църнушанов 151">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.</ref> |
||
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (''Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље''). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р [[Теодосий Робев]], икономист от Охрид, д-р [[Борис Арсов]], икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизнт на движението, проф. [[Георги Киселинов]], филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (''Ђорђе Ј. Киселиновић''), а отговорен редктор е Арсов (''Борисав Арсић'').<ref name="Църнушанов 151"/> |
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (''Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље''). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р [[Теодосий Робев]], икономист от Охрид, д-р [[Борис Арсов]], икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизнт на движението, проф. [[Георги Киселинов]], филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (''Ђорђе Ј. Киселиновић''), а отговорен редктор е Арсов (''Борисав Арсић''). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.<ref name="Църнушанов 151"/> |
||
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печати в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, [[Димитър Гюзелов]], Антон Панов, [[Радослав Петковски]], [[Цеко Попиванов]], д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други. На 1 януари 1938 година списанието става акционерно дружество с 28 акционери. По-късно е забранено от обществен обвинител<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.</ref>. |
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печати в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, [[Димитър Гюзелов]], Антон Панов, [[Радослав Петковски]], [[Цеко Попиванов]], д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други. На 1 януари 1938 година списанието става акционерно дружество с 28 акционери. По-късно е забранено от обществен обвинител<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.</ref>. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 07:59, 17 февруари 2013
„Луч“ | |
Информация | |
---|---|
Вид | списание |
Начало | 1 юни 1937 |
Край | 20 май 1938 |
Издател | Борис Арсов |
„Луч“ (Шаблон:Lang-sr) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Югославия. Списанието е издавано от дейци на Македонската младежка тайна революционна организация като орган поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.[1]
История
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал Александър Караджорджевич от ВМРО в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.[2]
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р Теодосий Робев, икономист от Охрид, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизнт на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (Ђорђе Ј. Киселиновић), а отговорен редктор е Арсов (Борисав Арсић). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.[2]
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печати в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, Димитър Гюзелов, Антон Панов, Радослав Петковски, Цеко Попиванов, д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други. На 1 януари 1938 година списанието става акционерно дружество с 28 акционери. По-късно е забранено от обществен обвинител[3].
Бележки
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 - 153.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.