DVB-T: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Theratboss (беседа | приноси)
Редакция без резюме
форматиране: 8x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 1: Ред 1:
DVB-T (Digital Video Broadcasting-Terrestrial - Цифрово видео радиоразпръскване -наземно) е стандарт, дефиниран от европейския консорциум DVB <ref>[http://www.dvb.org/ Официален сайт на консорциума DVB]</ref> . Той определя изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет - „мултиплекс". Стандартът DVB-T е сертифициран и публикуван от ETSI (Европейски институт по стандартизация в далекосъобщенията) под номер EN 300 744. Допълнително в техническата спецификация ETSI TS 101 154 относно използването на видео и аудио кодирането в радиоразпръскването са публикувани детайлните технически параметри на двете методики за кодиране на транспортния поток: по-старата MPEG-2 и съвременната H.264/MPEG-4 AVC.
'''DVB-T''' ({{lang-en|Digital Video Broadcasting-Terrestrial}} - Цифрово видео радиоразпръскване - наземно) е стандарт, дефиниран от европейския консорциум DVB <ref>[http://www.dvb.org/ Официален сайт на консорциума DVB]</ref>. Той определя изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет - [[мултиплекс]].
Технологията DVB-T позволява многократно увеличаване на броя на излъчваните програми, както и приемането на HDTV картина. Наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява телевизионни програми с по-високо качество на картината и звука. Освен това дава възможност и за допълнителни услуги, включително аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри и
език на знаците за хората с увреждания <ref>[http://www.cifrovizacia.bg/Информационни-материали Инфокампания за въвеждане на DVB-T в България]</ref>.
Използва се в различни европейски, азиатски и африкански страни, също и в Австралия, като стандарт за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.
Стандартът DVB-T в различните европейски страни може да има други съкращения, например във Великобритания и Ирландия се нарича «Digital Terrestrial Television» (DTT) или «Pay-TV»/«Freeview» , в зависимост от стойността, в Испания - «Televisión Digital Terrestre (TDT)», във Франция «Télévision Numérique Terrestre (TNT)» и т.н.
Във всички страни, където се използва, стандарта DVB-T постепенно се заменя с усъвършенствания, иновационен стандарт от второ поколение DVB-T2.


Стандартът DVB-T е сертифициран и публикуван от Европейския институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) под номер EN 300 744. Допълнително в техническата спецификация ETSI TS 101 154 относно използването на видео и аудио кодирането в радиоразпръскването са публикувани детайлните технически параметри на двете методики за кодиране на транспортния поток: по-старата MPEG-2 и съвременната [[H.264]]/MPEG-4 AVC.

Технологията DVB-T позволява многократно увеличаване на броя на излъчваните програми, както и приемането на [[HDTV]] картина. Наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява телевизионни програми с по-високо качество на картината и звука. Освен това дава възможност и за допълнителни услуги, включително аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри и
[[жестомимичен език]] за хората с увреждания <ref>[http://www.cifrovizacia.bg/Информационни-материали Инфокампания за въвеждане на DVB-T в България]</ref>.

Стандартът DVB-T се използва се в различни европейски, азиатски и африкански страни, също и в Австралия, като стандарт за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. В различните европейски страни може да има други съкращения, например във Великобритания и Ирландия се нарича «Digital Terrestrial Television» (DTT) или «Pay-TV»/«Freeview», в зависимост от това дали се плаща или не, в Испания - «Televisión Digital Terrestre (TDT)», във Франция «Télévision Numérique Terrestre (TNT)» и т.н.

Във всички страни, където се използва, стандартът DVB-T постепенно се заменя с усъвършенствания стандарт от второ поколение DVB-T2.


==DVB-T в България==
==DVB-T в България==
Цифровизирането на телевизионното радиоразпръскване в рамките на ЕС се явява възможност за освобождаване на радиочестотен спектър.
<!-- Цифровизирането на телевизионното радиоразпръскване в рамките на ЕС се явява възможност за освобождаване на радиочестотен спектър.
Институциите на EС – Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия, провеждат целенасочена политика за повсеместно въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в държавите членки още от 90-те години до сега, включително чрез приемане на редица актове в тази област, както и Стратегията на ЕС „Европа 2020“ като стратегически документ.
Институциите на EС – Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия, провеждат целенасочена политика за повсеместно въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в държавите членки още от 90-те години до сега, включително чрез приемане на редица актове в тази област, както и Стратегията на ЕС „Европа 2020“ като стратегически документ.
С редица документи държавите членки се приканват да приключат този процес до 31 декември 2012 г.
С редица документи държавите членки се приканват да приключат този процес до 31 декември 2012 г.
От своя страна Европейският институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) и Европейският съюз по радиоразпръскване (EBU) са публикували голям брой документи (стандарти, спецификации, препоръки и др.) по отношение на параметрите и начините за използване на апаратните и програмните технически средства за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.
От своя страна Европейският институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) и Европейският съюз по радиоразпръскване (EBU) са публикували голям брой документи (стандарти, спецификации, препоръки и др.) по отношение на параметрите и начините за използване на апаратните и програмните технически средства за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. --><!-- съвършено излишен текст -->
В отговор на изискванията, поставени в директивите на ЕС, касаещи всички страни членки на съюза, Министерският съвет с Решение № 604 от 13.07.2012 г. приема План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (План 2012)<ref>[http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/DVB_T_Plan_2012.doc Решение № 604 от 13.07.2012 г. на МС]</ref>. Основната цел на План 2012 е да осигури предвидим и плавен преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радио-разпръскване, като към 1 септември 2013 г. България да е преминала изцяло към наземно цифрово и да е преустановила наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Предвижда се това да се извърши на два етапа:
В отговор на изискванията, поставени в директивите на ЕС, касаещи всички страни членки на съюза, Министерският съвет с Решение № 604 от 13.07.2012 г. приема План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (План 2012)<ref>[http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/DVB_T_Plan_2012.doc Решение № 604 от 13.07.2012 г. на МС]</ref>. Основната му цел е да осигури предвидим и плавен преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, като към 1 септември 2013 г. България да е преминала изцяло към наземно цифрово и да е преустановила наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Предвижда се това да се извърши на два етапа:
І етап: Едновременно телевизионно радиоразпръскване – наземно аналогово и наземно цифрово – симулкаст (simulcast) – от 1март до 1 септември 2013г. Този период ще предостави възможност на потребителите да се запознаят с условията за достъп до наземно (ефирно) цифрово телевизионно радиоразпръскване, както и да предприемат мерки за осигуряване на приемането на цифровия сигнал. През този етап са възможни смущения при приемането на програмите<ref>[http://www.cifrovizacia.bg/Информационни-материали Инфокампания за въвеждане на DVB-T в България] </ref>.
* І етап: Едновременно телевизионно радиоразпръскване – наземно аналогово и наземно цифрово – симулкаст (simulcast) – от 1 март до 1 септември 2013 г. Този период ще предостави възможност на потребителите да се запознаят с условията за достъп до наземна (ефирна) цифрова телевизия, както и да предприемат мерки за осигуряване на приемането на цифровия сигнал. През този етап са възможни смущения при приемането на програмите<ref>[http://www.cifrovizacia.bg/Информационни-материали Инфокампания за въвеждане на DVB-T в България] </ref>.
ІІ етап: Окончателно преминаване към наземно цифрово радиоразпръскване на 1 септември 2013г. Всички радиопредаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване преустановяват излъчването.
* ІІ етап: Окончателно преминаване към наземно цифрово радиоразпръскване на 1 септември 2013 г. Всички радиопредаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване преустановяват излъчването.
Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва Закона за електронните съобщения (ЗЕС)<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187 ЗЕС]</ref> и Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) <ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2134447616 ЗРТ]</ref>.
Според разпоредбата на § 209, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗЕС (Преходни и Заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения) наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване на територията на Република България се преустановява от 1.09.2013 г.. В тази връзка е необходимо към тази дата населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes)<ref>[http://decoder.bg/information/mpeg-4-декодер DVB-T в България]</ref>, посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .


Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва ''Закона за електронните съобщения (ЗЕС)''<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187 ЗЕС]</ref> и ''Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)'' <ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2134447616 ЗРТ]</ref>.

Необходимо към 1 септември населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes)<ref>[http://decoder.bg/information/mpeg-4-декодер DVB-T в България]</ref>, посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .


== Източници ==
== Източници ==
<references>
<references/>
</references>


== Литература ==
== Литература ==
1.В.А.Серов – Эфирное цифровое телевидение DVB-T/H – СПб БХВ-Петербург,2010 - http://books.google.bg/intl/bg//googlebooks/about.html
В.А.Серов – Эфирное цифровое телевидение DVB-T/H – СПб БХВ-Петербург,2010 - http://books.google.bg/intl/bg//googlebooks/about.html


{{Reflist|33em}}





Версия от 19:40, 4 март 2013

DVB-T (Шаблон:Lang-en - Цифрово видео радиоразпръскване - наземно) е стандарт, дефиниран от европейския консорциум DVB [1]. Той определя изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет - мултиплекс.

Стандартът DVB-T е сертифициран и публикуван от Европейския институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) под номер EN 300 744. Допълнително в техническата спецификация ETSI TS 101 154 относно използването на видео и аудио кодирането в радиоразпръскването са публикувани детайлните технически параметри на двете методики за кодиране на транспортния поток: по-старата MPEG-2 и съвременната H.264/MPEG-4 AVC.

Технологията DVB-T позволява многократно увеличаване на броя на излъчваните програми, както и приемането на HDTV картина. Наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява телевизионни програми с по-високо качество на картината и звука. Освен това дава възможност и за допълнителни услуги, включително аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри и жестомимичен език за хората с увреждания [2].

Стандартът DVB-T се използва се в различни европейски, азиатски и африкански страни, също и в Австралия, като стандарт за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. В различните европейски страни може да има други съкращения, например във Великобритания и Ирландия се нарича «Digital Terrestrial Television» (DTT) или «Pay-TV»/«Freeview», в зависимост от това дали се плаща или не, в Испания - «Televisión Digital Terrestre (TDT)», във Франция «Télévision Numérique Terrestre (TNT)» и т.н.

Във всички страни, където се използва, стандартът DVB-T постепенно се заменя с усъвършенствания стандарт от второ поколение DVB-T2.

DVB-T в България

В отговор на изискванията, поставени в директивите на ЕС, касаещи всички страни членки на съюза, Министерският съвет с Решение № 604 от 13.07.2012 г. приема План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (План 2012)[3]. Основната му цел е да осигури предвидим и плавен преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, като към 1 септември 2013 г. България да е преминала изцяло към наземно цифрово и да е преустановила наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Предвижда се това да се извърши на два етапа:

  • І етап: Едновременно телевизионно радиоразпръскване – наземно аналогово и наземно цифрово – симулкаст (simulcast) – от 1 март до 1 септември 2013 г. Този период ще предостави възможност на потребителите да се запознаят с условията за достъп до наземна (ефирна) цифрова телевизия, както и да предприемат мерки за осигуряване на приемането на цифровия сигнал. През този етап са възможни смущения при приемането на програмите[4].
  • ІІ етап: Окончателно преминаване към наземно цифрово радиоразпръскване на 1 септември 2013 г. Всички радиопредаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване преустановяват излъчването.

Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва Закона за електронните съобщения (ЗЕС)[5] и Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) [6].

Необходимо към 1 септември населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes)[7], посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .

Източници

Литература

В.А.Серов – Эфирное цифровое телевидение DVB-T/H – СПб БХВ-Петербург,2010 - http://books.google.bg/intl/bg//googlebooks/about.html


Шаблон:Телевизия-мъниче