В очакване на Годо: Разлика между версии
първо |
линк |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света. |
Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света. |
||
На български език пиесaта е преведена през 1980 г.<ref>Самюъл Бекет, ''В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия'', София: Нар. култура, 1980.</ref> от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в [[Созопол]] е представено първо действие от пиесата<ref>В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на Леон Даниел. |
На български език пиесaта е преведена през 1980 г.<ref>Самюъл Бекет, ''В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия'', София: Нар. култура, 1980.</ref> от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в [[Созопол]] е представено първо действие от пиесата<ref>В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на [[Леон Даниел]]; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на Българската Армия (София).</ref>. Най-новата й постановка е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] през зимния сезон на 2008 г.<ref>[http://web.archive.org/web/20080328005707/http://www.satirata.bg/spec-v_ochakvane_na_godo.htm Обява] на Сатиричния театър</ref> |
||
</ref>. Най-новата й постановка е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] през зимния сезон на 2008 г.<ref>[http://web.archive.org/web/20080328005707/http://www.satirata.bg/spec-v_ochakvane_na_godo.htm Обява] на Сатиричния театър</ref> |
|||
===Описание=== |
===Описание=== |
||
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия. |
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия. |
||
Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер. |
|||
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван). |
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван). |
Версия от 10:08, 18 юни 2013
В очакване на Годо (Шаблон:Lang-fr) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Минюи.
Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.
На български език пиесaта е преведена през 1980 г.[1] от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата[2]. Най-новата й постановка е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.[3]
Описание
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия. Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).
Тълкувания
В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият й автор никога не е предлагал насоки за рзбиране, а само е отричал натрапваните тълкования, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни[4].
Бележки
- ↑ Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Нар. култура, 1980.
- ↑ В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на Българската Армия (София).
- ↑ Обява на Сатиричния театър
- ↑ Обстойна библиография на фр. и англ. [1]