Разлика между версии на „Ракита“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
{{растения-мъниче}}
 
== Разпространение на Ракита ==
[[Категория:Върбови]]
Край реки и потоци из цялата страна, до 1600 м надм. височина.
 
== Описание на Ракита ==
Силно разклонен храст, висок 5—6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, след това зеленикави или жълтосиви клони. Листата приседнали или с къси дръжки, често срещуположни. Цветовете са еднополови, събрани в мъжки и женски реси. Плодът е кутийка, а семето е дребно, с власинки.
 
== Използваема част на Ракита ==
Корите, ресите и листата. Корите се белят напролет — март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Отвън са жълтеникавокафяви, отвътре зеленокафяви, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или торби.
Ресите се берат през време на цъфтежа им — март-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 40°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби.
Листата се берат след прецъфтяването — май. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа и реси са зелени без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Всички части на ракитата се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
 
== Химичен състав на Ракита ==
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенин и гликоза (салигенинът е салицилов алкохол); бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
 
== <strong>Лечебно действие и приложение на Ракита</strong> ==
<strong>Запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местнообезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие</strong>. Прилага се от стари времена за лечение на <strong>плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация</strong>. До откриването на хинина корите на ракитата са се използвали като противомаларично средство.
 
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при <strong>дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против   полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания,   стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания</strong> и др. Външно — кората, стрита на брашно, служи за посипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) — за усилване и против температура. Корите се употребяват и в кожарската промишленост. Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата.
 
== Начин на употреба на Ракита ==
1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен това 2 супени лъжици листа и реси може да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.[[Категория:Върбови]]
[[Категория:Дървесни видове]]
Анонимен потребител

Навигация