Зимна припънка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот
Paffka (беседа | приноси)
м набутване на шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Таксо_начало_гъба | Зимна припънка}}
[[Image:Flammulina velutipes 04.jpg|250px|thumb|Зимни припънки от района на германския град Обершлайфсхайм, заснета през ноември 2005 г.]]
{{Таксо_картинка | [[Картинка:Flammulina velutipes 04.jpg|250px]] | Зимни припънки от района на германския град <br />Обершлайфсхайм, заснета през ноември 2005 г.}}
{{Таксо_класификация_начало}}
{{Таксо царство | [[Гъби]] | Fungi}}
{{Таксо отдел | [[Базидиеви гъби|Базидиеви]] | Basidiomycota}}
{{Таксо клас | | [[Homobasidiomycetes]]}}
{{Таксо разред | | [[Agaricales]]}}
{{Таксо семейство | | Tricholomataceae}}
{{Таксо род | | Flammulina}}
{{Таксо вид | '''зимна припънка''' | velutipes}}
{{Таксо_класификация_край}}
{{Таксо_научно_наименование | Flammulina velutipes | (Curt. : Fr.) Karst}}
{{Таксо_край}}
'''Зимната припънка''' (''Flammulina velutipes'', наричана също '''Зимненка''') е ядлива [[гъба]] от род ''Flammulina K A R S T''.
'''Зимната припънка''' (''Flammulina velutipes'', наричана също '''Зимненка''') е ядлива [[гъба]] от род ''Flammulina K A R S T''.



Версия от 12:59, 9 септември 2006

Шаблон:Таксо начало гъба

   Шаблон:Таксо картинка
   Шаблон:Таксо класификация начало
       Шаблон:Таксо царство
       Шаблон:Таксо отдел
       Шаблон:Таксо клас
       Шаблон:Таксо разред
       Шаблон:Таксо семейство
       Шаблон:Таксо род
       Шаблон:Таксо вид
   Шаблон:Таксо класификация край
   Шаблон:Таксо научно наименование

Шаблон:Таксо край Зимната припънка (Flammulina velutipes, наричана също Зимненка) е ядлива гъба от род Flammulina K A R S T.

Характерни белези

  • Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 2 до 8 см. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. Понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра. Сламеножълта, медножълта до жълтокафеникава на цвят. В средата е по-тъмна. Повърхноста е гладка, гола, слизеста и лъскава. Ръбът в млада възраст е подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо вълновиден с ясно изразени радиални ребра.

  • Месо:

Месото е тънко, меко, крехко, по-късно жилаво. Белезникаво до бледорозово.

  • Ламели:

Ламелите са разположени нарядко. Широки от 2 до 8 мм. Слабо са сраснали с пънчето. Първоначално са кремавобели, по-късно жълтеникави.

  • Споров прашец:

Споровият прашец е кремавобял.

  • Пънче:

Пънчето е високо от 4 до 8 см. Диаметър от 0,5 до 1 см. Първоначално е плътно. По-късно става кухо. Има цилиндрична форма. Към основата е слабо стеснено. Жилаво е. В най-горната си част под шапката охреножълто. Към основата става тъмнокафяво с кадифено влакнеста повърхност.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

Расте върху жива или гниеща дървесина на широколистни дървета (много рядко върху иглолистна) през есента и цялата зима до към март най-често на големи туфи. Има приятен гъбен аромат и много добър вкус. Подходяща е за консумация в свежо състояние за всякакви ястия, супи и пържена. Подходяща е за сушене и стерилизация в буркани след бланширане.

Двойници

Отровният двойник на Зимната припънка е Отровната пънчушка (Naematoloma fasciculare)

Отличителни белези

  • 1. Шапката е бледожълта до лимоненожълта. В средата оранжева до ръждивокафява
  • 2. Ръбът е гладък
  • 3. Месото е тънко, жълто и сило горчиво
  • 4. Пънчето е кухо, бледожълто, към основата жълтокафяво

Любопитни факти

Японската гъба Енокитаке

В Япония се отглежда в парници култивираният вариант на гъбата наречен Енокитаке, който по външен вид е доста по-различен от горската гъба. Поради липса на светлина при отглеждането тя е оцветена изцяло в бяло, а поради отглеждането й в буркани туфата има цилиндрична форма.