Обикновен повет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ercé (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
| binomial_authority = [[Карл Линей|Linnaeus]] (1753)
| binomial_authority = [[Карл Линей|Linnaeus]] (1753)
}}
}}
[[File:Clematis vitalba MHNT.BOT.2006.70.1.jpg|thumb|''Clematis vitalba'']]


'''Обикновен повет''' (''Clematis vitalba'') е растителен вид от семейство [[Лютикови]]. Тя е плевелно растение, което се среща и в [[България]].
'''Обикновен повет''' (''Clematis vitalba'') е растителен вид от семейство [[Лютикови]]. Тя е плевелно растение, което се среща и в [[България]].

Версия от 07:00, 8 април 2014

Обикновен повет
Clematis vitalba
Clematis vitalba
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
триб:Anemoneae
род:Повет (Clematis)
вид:Обикновен повет (C. vitalba)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Обикновен повет в Общомедия
[ редактиране ]
Clematis vitalba

Обикновен повет (Clematis vitalba) е растителен вид от семейство Лютикови. Тя е плевелно растение, което се среща и в България.

Местообитание

Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали - в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. "бурен") в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.

Описание

Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести стъбла. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна коренова система. Листата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки - те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.

Източници

  • Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 - 127

Шаблон:Растения-мъниче

Външни препратки