Обикновен повет: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| binomial_authority = [[Карл Линей|Linnaeus]] (1753) |
| binomial_authority = [[Карл Линей|Linnaeus]] (1753) |
||
}} |
}} |
||
[[File:Clematis vitalba MHNT.BOT.2006.70.1.jpg|thumb|''Clematis vitalba'']] |
|||
'''Обикновен повет''' (''Clematis vitalba'') е растителен вид от семейство [[Лютикови]]. Тя е плевелно растение, което се среща и в [[България]]. |
'''Обикновен повет''' (''Clematis vitalba'') е растителен вид от семейство [[Лютикови]]. Тя е плевелно растение, което се среща и в [[България]]. |
Версия от 07:00, 8 април 2014
Обикновен повет | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Обикновен повет в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновен повет (Clematis vitalba) е растителен вид от семейство Лютикови. Тя е плевелно растение, което се среща и в България.
Местообитание
Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали - в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. "бурен") в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.
Описание
Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести стъбла. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна коренова система. Листата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки - те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.
Източници
- Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 - 127