Винченцо Вукович: Разлика между версии
м. |
Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
[[Категория:Български книжари]] |
[[Категория:Български книжари]] |
||
[[Категория:Среднобългарски език]] |
[[Категория:Среднобългарски език]] |
||
[[Категория:История на българското книгопечатане]] |
|||
Версия от 18:19, 27 септември 2014
| Винченцо Вукович | |
| български и кирилски издател, печатар и книжовник | |
| Роден |
края на 15 век, началото на 16 век
|
|---|---|
| Починал | след 1566 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Божидар Вукович |
Винченцо Вукович или още и Винченцо дела Векиа (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-la) е венециански печатар и син на Божидар Вукович от венецианката Дела Векиа.
Винченцо повтаря след смъртта на баща си на два пъти изданието на Житието на Света Петка Българска - през 1547 г. палеотип и още един път през 1560 г., което несъмнено издава неговия български произход по бащина линия. [1]
Наследява печатницата на баща си Божидар Вукович в края на 1537 г. и се сдобива с благородническата му титла (Conte palladin), поради и което патриотично се нарича деспот и се има и представя като правоприемник на Бранковичите. През 1566 г. продава, предава или отдава под наем печатницата си на Яков Крайков с цел продължаване на родолюбивото бащино дело, а към 1569 г. има сигурно известие от Яков Крайков за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на Кара Трифун (Черния Трифон) в Скопие. [2]
Винченцо има дъщеря с името Юстина, която се интегрира във венецианския нотабилитет. Предходно изкарва баща си внук на Константин Велики (който пък е родом от Ниш). [3]
Източници
- ↑ Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
- ↑ Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
- ↑ Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 56, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.