Простагландин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Prostaglandin H2.png|thumb|300px|Синтез на простагландин-Н<sub>2</sub> от простагландин-G<sub>2</sub> (с ензима [[пероксидаза]]), който се получава от [[арахидонова киселина]] (с ензима [[циклооксигеназа]])]] |
[[File:Prostaglandin H2.png|thumb|300px|Синтез на простагландин-Н<sub>2</sub> от простагландин-G<sub>2</sub> (с ензима [[пероксидаза]]), който се получава от [[арахидонова киселина]] (с ензима [[циклооксигеназа]])]] |
||
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. |
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Синтезират се в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. |
||
== Функции на простагландините == |
|||
Простагландините не са [[хормон]]и, а локално действащи [[молекула|молекулни]] медиатори (посредници). |
Простагландините не са [[хормон]]и, а локално действащи [[молекула|молекулни]] медиатори (посредници). Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката [[мускул]]атура. Простагландините се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. [[клетка|Клетките]], върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]], изменя се [[вътреочно налягане|вътреочното налягане]], настъпва агрегация и разпад на [[тромбоцит]]ите. Простагландините участват в развитието на [[възпаление|възпалителните процеси]], [[раждане]]то, контрола на [[хормон]]алната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма. |
||
== Простагландин-F<sub>2</sub>α == |
|||
В края на [[полов цикъл|половия цикъл]] [[лигавица]]та на [[матка]]та синтезира простагландин-F<sub>2</sub>α. Той се резорбира в [[кръв]]та и достига до [[яйчник|яйчниците]]. Там простагландин-F<sub>2</sub>α предизвиква лизис на [[жълто тяло|жълтото тяло]]. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в [[кръв]]та на [[прогестерон]]. Така започва следващия [[полов цикъл]]. |
В края на [[полов цикъл|половия цикъл]] [[лигавица]]та на [[матка]]та синтезира простагландин-F<sub>2</sub>α. Той се резорбира в [[кръв]]та и достига до [[яйчник|яйчниците]]. Там простагландин-F<sub>2</sub>α предизвиква лизис на [[жълто тяло|жълтото тяло]]. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в [[кръв]]та на [[прогестерон]]. Така започва следващия [[полов цикъл]].<ref>{{cite journal |
||
| author = |
|||
{{биохимия-мъниче}} |
|||
B. B. Pharriss |
|||
L. J. Wyngarden |
|||
| year = 1969 |
|||
| month = January |
|||
| title = The Effect of Prostaglandin F2α on the Progestogen Content of Ovaries from Pseudopregnant Rats |
|||
| journal = Experimental Biology and Medicine |
|||
| volume = 130 |
|||
| issue = 1 |
|||
| pages = 92-94 |
|||
| doi =10.3181/00379727-130-33495 |
|||
| id = |
|||
| url = http://ebm.sagepub.com/content/130/1/92.short |
|||
| format = |
|||
| accessdate = 23.02.2015 |
|||
}}</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
{{cite book |title=The Eicosanoids |last=Curtis-Prior |first=Peter (Editor) |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Wiley |location= |isbn=978-0-471-48984-9 |pages=654 |url= |accessdate=}} |
{{cite book |title=The Eicosanoids |last=Curtis-Prior |first=Peter (Editor) |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Wiley |location= |isbn=978-0-471-48984-9 |pages=654 |url= |accessdate=}} |
||
<references/> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 11:19, 23 февруари 2015
Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Синтезират се в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини.
Функции на простагландините
Простагландините не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура. Простагландините се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. Клетките, върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове, изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма.
Простагландин-F2α
В края на половия цикъл лигавицата на матката синтезира простагландин-F2α. Той се резорбира в кръвта и достига до яйчниците. Там простагландин-F2α предизвиква лизис на жълтото тяло. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в кръвта на прогестерон. Така започва следващия полов цикъл.[1]
Източници
Curtis-Prior, Peter (Editor). The Eicosanoids. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-48984-9. с. 654.
- ↑ B. B. Pharriss L. J. Wyngarden. The Effect of Prostaglandin F2α on the Progestogen Content of Ovaries from Pseudopregnant Rats // Experimental Biology and Medicine 130 (1). January 1969. DOI:10.3181/00379727-130-33495. с. 92-94. Посетен на 23.02.2015.
