Простагландин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:Prostaglandin H2.png|thumb|300px|Синтез на простагландин-Н<sub>2</sub> от простагландин-G<sub>2</sub> (с ензима [[пероксидаза]]), който се получава от [[арахидонова киселина]] (с ензима [[циклооксигеназа]])]]
[[File:Prostaglandin H2.png|thumb|300px|Синтез на простагландин-Н<sub>2</sub> от простагландин-G<sub>2</sub> (с ензима [[пероксидаза]]), който се получава от [[арахидонова киселина]] (с ензима [[циклооксигеназа]])]]
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Синтезират се в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]].
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Синтезират се в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен.<ref>{{cite book |title=The Eicosanoids |last=Curtis-Prior |first=Peter (Editor) |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Wiley |location= |isbn=978-0-471-48984-9 |pages=654 |url= |accessdate=}}</ref>


== Функции на простагландините ==
== Функции на простагландините ==
Ред 12: Ред 12:


== Източници ==
== Източници ==
{{cite book |title=The Eicosanoids |last=Curtis-Prior |first=Peter (Editor) |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Wiley |location= |isbn=978-0-471-48984-9 |pages=654 |url= |accessdate=}}
<references/>
<references/>



Версия от 12:14, 23 февруари 2015

Синтез на простагландин-Н2 от простагландин-G2 (с ензима пероксидаза), който се получава от арахидонова киселина (с ензима циклооксигеназа)

Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Синтезират се в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен.[1]

Функции на простагландините

Простагландините не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура. Простагландините се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. Клетките, върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове, изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма.

Простагландин-F2α

В края на половия цикъл лигавицата на матката синтезира простагландин-F2α. Той се резорбира в кръвта и достига до яйчниците. Там простагландин-F2α предизвиква лизис на жълтото тяло. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в кръвта на прогестерон. Така започва следващия полов цикъл.[2] Един от основните методи за лечение на лутеални яйчникови кисти е чрез препарати на основата на простагландин-F2α или чрез вещества, които имитират неговата структура, например клопростенол.[3]

Инхибиране синтеза на простагландини

Основният механизъм на действие на нестероидните противовъзпалителни средства е чрез инхибиране синтеза на простагландини. Мурин-простагландин-ендопероксидаза (PGH) синтетаза-1 и PGH-синтетаза-2 избирателно се блокират от общите нестероидни противовъзпалителни средства в cos-1-клетки. Аспиринът напълно блокира двойното окисление на арахидоновата киселина от PGH-синтетаза-1.[4]

Източници

  1. Curtis-Prior, Peter (Editor). The Eicosanoids. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-48984-9. с. 654.
  2. B. B. Pharriss, L. J. Wyngarden. The Effect of Prostaglandin F2α on the Progestogen Content of Ovaries from Pseudopregnant Rats // Experimental Biology and Medicine 130 (1). January 1969. DOI:10.3181/00379727-130-33495. с. 92-94. Посетен на 23.02.2015.
  3. A.N. McDOUGALL, FELICITY M. MAULE WALKER and J. WATSON. THE EFFECT OF CLOPROSTENOL ON HUMAN LUTEAL STEROID AND PROSTAGLANDIN SECRETION in vitro // British Journal of Pharmacology 60 (3). July 1977. DOI:10.1111/j.1476-5381.1977.tb07518.x. с. 425–431. Посетен на 23.02.2015.
  4. E A Meade, W L Smith and D L DeWitt. Differential inhibition of prostaglandin endoperoxide synthase (cyclooxygenase) isozymes by aspirin and other non-steroidal anti-inflammatory drugs // Journal of Biological Chemistry 268 (9). March, 25 1993. с. 6610-6614. Посетен на 23.02.2015.

Външни препратки