Мартин Агрикола: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Агрикола|Агрикола (пояснение)}}
{{към пояснение|Агрикола|Агрикола (пояснение)}}


{{Личност
{{Биография инфо
| име = Мартин Агрикола
| име = Мартин Агрикола
| име-оригинал =
| категория = изкуствовед
| описание = немски музикален теоретик и педагог, композитор на църковна музика за орган
| описание = немски музикален теоретик и педагог, композитор на църковна музика за орган
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = Свебодзин, [[Полша]]
| роден-място = Свебодзин, [[Полша]]
| починал-място = [[Магдебург]], [[Германия]]
| починал-място = [[Магдебург]], [[Германия]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изкуствовед
| област = [[Изкуствознание]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
}}



Версия от 13:06, 24 април 2015

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрикола.

Мартин Агрикола
немски музикален теоретик и педагог, композитор на църковна музика за орган
Роден
около 1486 г.
Свебодзин, Полша
Починал
10 юни 1556 г. (70 г.)
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Мартин Агрикола в Общомедия

Мартин Агрикола (Шаблон:Lang-de, всъщност Мартин Сор: Шаблон:Lang-de) е немски музикален теоретик, педагог и композитор от епохата на Ренесанса.

Живот

Агрикола е роден като син на богат селянин в Швибус (преди град в източен Бранденбург (провинция)/Силезия, понастоящем град Свебодзин в Полша) и е получил своето образование в училище. Отначало работи в имението на родителите си, след 1510 г. странства из териториите на Източна Германия. По време на този период той успява автодидактично да усвои основата на музикалните си познания. Спирките по време на пътешествието му не са известни, но вероятно сред тях са градовете Франкфурт (Одер) и Лайпциг.

Илюстрация от Musica instrumentalis deudsch, 1529

През 1519 г. Мартин Агрикола се установява в Магдебург като учител по музика. Когато малко след това движението на Реформацията се налага в града, Агрикола се присъединява към него. Като част от въвеждането на новото вероизповедание различните музикални школи са обединени в една единствена държавна институция, а Агрикола е назначен през 1525 г. за неин кантор. Освен заниманията си като учител Агрикола се стреми преди всичко да създаде собствена църковна музика за новото протестантско движение. През 1528 г. той издава Ein kurz deudsche Musica (Musica Choralis Deudsch), популярно помагало за часовете по музика, последвано от учебниците Musica Figuralis Deudsch и Musica instrumentalis deudsch от 1529 г., който изпъква сред творчеството на Агрикола като изследователски труд и една от най-важните творби на ранната органна музика.

Градският съветник и музикален издател Георг Рау от Витенберг е близък приятел на Агрикола и издава теоретичните му трудове, които съдържат ценни сведения за смяната от старата към новата музикална нотация. Агрикола е и авторът на множество музикални понятия като звукоред (вж. музикален тон), нотен ключ или такт.

Той е първият, който композира музика към четири части от хорала на Мартин Лутер Ein feste Burg ist unser Gott.

В град Магдебург има улица, кръстена на него.

Литература

  • Martin Agricola: Von der Lauten..., 1529. Leipzig Faksimile, Tree Edition, Lübeck 2003


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martin Agricola в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​