Лира (музикален инструмент): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{други значения|4=други значения на думата „лира“|5=Лира{{!}}пояснителната страница}} |
|||
[[Файл:Lira heptacordada (1882).jpg|мини|Лира със седем струни]] |
[[Файл:Lira heptacordada (1882).jpg|мини|Лира със седем струни]] |
||
'''Лирата''' е струнен [[музикален инструмент]]. |
|||
== Устройство == |
== Устройство == |
||
Класическата лира се състои от кухо тяло или пулта (също известно като резонаторна кутия.) От него се простират две издигнати ръце, които понякога са кухи и са извити както отвън, така и напред. Те са свързани близо до върха, с помощта на напречник или иго. Допълнителен лост, закрепен към резонатора образува моста, който предава вибрациите на струните. Най-ниският тон е най-отдалечен от тялото на свирещия; като струните не се различават много по дължина, по-голяма тежест може да се окаже за по-ниските тонове, с помощта на по-дебели струни, както е при цигулката и подобни съвременни инструменти, или те се настройват чрез слабо напрежение. Струните се правят от черво. Опънати са между игото и моста, или до накрайника под моста. Съществуват два начина за настойване; първият е струните да се закрепят на клечки, които могат да се завъртат; вторият начин е да се промени мястото на самата струна върху напречника. Вероятно и двата метода се използват едновременно. |
Класическата лира се състои от кухо тяло или пулта (също известно като резонаторна кутия.) От него се простират две издигнати ръце, които понякога са кухи и са извити както отвън, така и напред. Те са свързани близо до върха, с помощта на напречник или иго. Допълнителен лост, закрепен към резонатора образува моста, който предава вибрациите на струните. Най-ниският тон е най-отдалечен от тялото на свирещия; като струните не се различават много по дължина, по-голяма тежест може да се окаже за по-ниските тонове, с помощта на по-дебели струни, както е при цигулката и подобни съвременни инструменти, или те се настройват чрез слабо напрежение. Струните се правят от черво. Опънати са между игото и моста, или до накрайника под моста. Съществуват два начина за настойване; първият е струните да се закрепят на клечки, които могат да се завъртат; вторият начин е да се промени мястото на самата струна върху напречника. Вероятно и двата метода се използват едновременно. |
||
== Лирата в митологията == |
== Лирата в митологията == |
||
[[Файл:Apollon & Marsyas.jpg|мини|Аполон и Марсиас]] |
[[Файл:Apollon & Marsyas.jpg|мини|Аполон и Марсиас]] |
||
⚫ | Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели — умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество. |
||
⚫ | Според |
||
== История на лирата == |
== История на лирата == |
||
⚫ | Места в южна Европа, западна Азия или северна Африка са предложени за историческото месторождение на рода. Инструментът все още се използва в някои североизточни части на Африка. Някои от културите, използващи и разработващи лирата са Еолийската и Йонийската гръцки колонии по бреговете на Азия (древна Мала Азия, днешна Турция), граничещи с Лидийската империя. Смята се, че някои митични герои като Мусей и Тамирид са родени в Тракия, още едно място на обширна гръцка колонизация. Наименованието киссар (китара), измислено от древните гърци за египетските инструменти с форма на кутия, разкрива очевидните прилики, разпознати от самите гърци. Културният апогей на древен Египет, а по този начин и предполагаемата възраст на най-ранните инструменти от този тип са датирани около 5-ти век от Класическа Гърция. Това показва възможността лирата да е съществувала в една от съседните страни на Гърция – Тракия, Лидия или Египет и е въведена в Гърция повреме на предкласическите времена.<ref>http://testfunda.com</ref> |
||
⚫ | Места в южна Европа, западна Азия или северна Африка са предложени за историческото месторождение на рода. Инструментът все още се използва в някои североизточни части на Африка. Някои от културите, използващи и разработващи лирата са Еолийската и Йонийската гръцки колонии по бреговете на Азия (древна Мала Азия, днешна Турция), граничещи с Лидийската империя. Смята се, че някои митични герои като Мусей и Тамирид са родени в Тракия, още едно място на обширна гръцка колонизация. Наименованието киссар (китара), измислено от древните гърци за египетските инструменти с форма на кутия, разкрива очевидните прилики, разпознати от самите гърци. Културният апогей на древен Египет, а по този начин и предполагаемата възраст на най-ранните инструменти от този тип са датирани около 5-ти век от Класическа Гърция. Това показва възможността лирата да е съществувала в една от съседните страни на Гърция – Тракия, Лидия или Египет и е въведена в Гърция повреме на предкласическите времена. |
||
Димитър Попов 19:11, 6 май 2015 (UTC) |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Арфа]] |
* [[Арфа]] |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
<ref>http://testfunda.com</ref> |
|||
[[Категория:Струнни инструменти]] |
[[Категория:Струнни инструменти]] |
Версия от 20:03, 6 май 2015
- За други значения на думата „лира“ вижте пояснителната страница.
Лирата е струнен музикален инструмент.
Устройство
Класическата лира се състои от кухо тяло или пулта (също известно като резонаторна кутия.) От него се простират две издигнати ръце, които понякога са кухи и са извити както отвън, така и напред. Те са свързани близо до върха, с помощта на напречник или иго. Допълнителен лост, закрепен към резонатора образува моста, който предава вибрациите на струните. Най-ниският тон е най-отдалечен от тялото на свирещия; като струните не се различават много по дължина, по-голяма тежест може да се окаже за по-ниските тонове, с помощта на по-дебели струни, както е при цигулката и подобни съвременни инструменти, или те се настройват чрез слабо напрежение. Струните се правят от черво. Опънати са между игото и моста, или до накрайника под моста. Съществуват два начина за настойване; първият е струните да се закрепят на клечки, които могат да се завъртат; вторият начин е да се промени мястото на самата струна върху напречника. Вероятно и двата метода се използват едновременно.
Лирата в митологията
Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели — умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество.
История на лирата
Места в южна Европа, западна Азия или северна Африка са предложени за историческото месторождение на рода. Инструментът все още се използва в някои североизточни части на Африка. Някои от културите, използващи и разработващи лирата са Еолийската и Йонийската гръцки колонии по бреговете на Азия (древна Мала Азия, днешна Турция), граничещи с Лидийската империя. Смята се, че някои митични герои като Мусей и Тамирид са родени в Тракия, още едно място на обширна гръцка колонизация. Наименованието киссар (китара), измислено от древните гърци за египетските инструменти с форма на кутия, разкрива очевидните прилики, разпознати от самите гърци. Културният апогей на древен Египет, а по този начин и предполагаемата възраст на най-ранните инструменти от този тип са датирани около 5-ти век от Класическа Гърция. Това показва възможността лирата да е съществувала в една от съседните страни на Гърция – Тракия, Лидия или Египет и е въведена в Гърция повреме на предкласическите времена.[1]