Органически устав на Източна Румелия: Разлика между версии
формат, източник |
|||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
=== Зависимост от Османската империя === |
=== Зависимост от Османската империя === |
||
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на [[Берлинския договор]] за Източна Румелия като автономна провинция под |
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на [[Берлинския договор]] за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на [[османски султан|османския султан]]. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици. <ref>{{cite book | last = Маджаров | first = Михаил | title = Източна Румелия. Исторически преглед | location = София | publisher = Печатница С. М. Стайков | year = 1925 | pages = 77 | authorlink = Михаил Маджаров}}</ref> Султанът назначава [[Главен управител на Източна Румелия|главния управител]] и началника на [[Източнорумелийска милиция|източнорумелийската войска]] (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).{{hrf|Стателова|1983|27, 41}} Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 [[османска лира|турски лири]] и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.{{hrf|Стателова|1983|34-35}} |
||
=== Изпълнителна власт === |
=== Изпълнителна власт === |
||
Версия от 12:49, 3 юни 2015
Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Изработване
Органическият устав е изработен от международна комисия, в която влизат представители на Великите сили и Турция. Приет е на 14 април 1879 г.[1]
Нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление и действа до Съединението през 1885 г. От 1 януари 1886 г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Александър Батенберг.
Основни положения
Зависимост от Османската империя
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на Берлинския договор за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на османския султан. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици. [2] Султанът назначава главния управител и началника на източнорумелийската войска (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).[3] Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 турски лири и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.[4]
Изпълнителна власт
Начело на Източна Румелия стои генерал-губернатор, назначен от османския султан със съгласието на Великите сили. Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), съставен от началниците на милицията, жандармерията и централните дирекции.[5] Областта е поделена административно на 6 окръга (департамента), 28 околии (кантона), селски и градски общини. Окръзите са с ограничено самоуправление, представено от назначените от централната власт управители (префекти) и главните съвети, избирани в по-голямата си част от местното население. Кметовете се избират от градските съвети, но трябва да бъдат утвърдени от генерал-губернатора.[6]
Законодателна власт
Законодател на областта е Областното събрание. То се състои от 56 депутати, от които 36 избрани от населението, 10 назначени от главния управител и 10 по право. Между сесиите на Областното събрание (което заседава два месеца в годината) законодателната власт и контролът върху изпълнителната се упражняват от 10-членен Постоянен комитет, излъчен от събранието.[7]
Съдебна власт
Официален език
Уставът постановява законите, постановленията и присъдите в областта да бъдат издавани на едновременно на български, турски и гръцки език. Официалната кореспонденция на генерал-губернатора с османсокто правителство трябва да бъде водена на турски език. В местната администрация следва да бъде използван езикът, говорен от мнозинството на населението в съответния окръг, околия или община.[8]
Граждански права и вероизповедание
Органическият устав гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.[9] Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.[10]
Въоръжени сили
Източници
- ↑ Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983. с. 38. Посетен на 01.06.2015.
- ↑ Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 77.
- ↑ Стателова 1983, с. 27, 41.
- ↑ Стателова 1983, с. 34 – 35.
- ↑ Стателова 1983, с. 29 – 30.
- ↑ Стателова 1983, с. 26, 33 – 34.
- ↑ Стателова 1983, с. 31 – 32.
- ↑ Стателова 1983, с. 27 – 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28, 36 – 37.