Римски терми (Варна): Разлика между версии

Римски терми, Варна
	Римски терми, Варна
	Тепидариумът на баните
Местоположение	Варна, България
Тематика	история
Работно време
Лятно работно време	април – октомври ; 10.00 - 17.00,; (почивни дни: понеделник, 24 май, 24 и 25 декември)
Зимно работно време	ноември – март ; с предварителна заявка; (почивни дни: 1 януари, 3 март)
Допълнителна информация
Адрес	Ул. "Сан Стефано"; Варна 9000
Телефон	(052) 68-10-30 ; Тел. централа (052) 68-10-11
Сайт	http://www.amvarna.com
	Местоположение във Варна
	Римски терми, Варна в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:26, 12 юли 2015

Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия, но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.

Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.

Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята Шкорпил.

Разкопките на Археологическия музей — Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II — началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193-211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.

При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.

В ХІХ в. подземията на термите са ползвани като затвор, наречен от турците Ичкале. Стамболовистите затварят и изтезават тук през 1892 г. Петко войвода.

Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.

Галерия

Край термите е сниман известният филм "Капитан Петко Войвода"
Църквата "Св. Атанасий", построена край руините, е била център на митрополия в древността
Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.

Източници

Регионална библиотека Пенчо Славейков, Варна
Мирчев, М. и др. Варна през вековете, 1960
Стоянов, Петър. Варна през древността, 1998
Георгиев, П. Римски терми, 1984
Георгиев, П.Римските терми на Одесос, 2006

Външни препратки

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
  | описание = Тепидариумът на баните
  | място = [[Варна]], [[България]]
  | тематика = [[история]]
  | основан =
  | номер =
  | лятно = април – октомври <br> 10.00 - 17.00,
- | почивни-лятно =  понеделник, 24 май, 24 и 25 декември
+ | почивни-лятно = понеделник, 24 май, 24 и 25 декември
  | зимно = ноември – март <br> с предварителна заявка
  | почивни-зимно = 1 януари, 3 март
  | директор =
  | адрес = Ул. "Сан Стефано"<br/>Варна 9000
  | телефон = (052) 68-10-30 <br/> Тел. централа (052) 68-10-11
  | страница = http://www.amvarna.com
  }}
+'''Римските терми''' се намират в югоизточната част на съвременния град [[Варна]], в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в [[България]]. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на [[Балкани]]те. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния [[Одесос]], който от 15 г. пр. Хр. е част от [[Римската империя]] в провинция [[Мизия]], но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.
+Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.
-'''Римските терми''' се намират в югоизточната част на съвременния град [[Варна]], в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в [[България]]. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на [[Балкани]]те. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния [[Одесос]], който от 15 г. пр. Хр. е част от [[Римската империя]] в провинция [[Мизия]], но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.
-Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, постоено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.
 Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването и&#768; имат братята [[братя Шкорпил|Шкорпил]].
+Разкопките на Археологическия музей — Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II — началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193-211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.
-Разкопките на Археологическия музей - Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II - началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193-211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.
 При разкопките е намерен постамент на статуята на [[Клавдий Аквила]], както и статуи на римските богове [[Херакъл]], [[Виктория]] и [[Меркурий (митология)|Меркурий]], които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето [[Асклепий]] и [[Хигия]] са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.
 В ХІХ в. подземията на термите са ползвани като затвор, наречен от турците ''Ичкале''. Стамболовистите затварят и изтезават тук през 1892 г. [[Петко войвода]].
 Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.
+== Галерия ==
-==Външни препратки==
-*[http://www.amvarna.com/main.php?lid=25&lang=1 Официален сайт]
-*[http://www.varna-bg.com/museums/rometermmus/mrterm.htm Римските терми (varna-bg.com)]
-*[http://varna.info.bg/roman_thermae.htm Римските терми (varna.info.bg)]
-*Римски терми ([http://varnaculture.bg/news_search_results_bg.php?page=news_show&newsID=22&nsID=8 http://varnaculture.bg/])
-==Източници==
-[http://www.libvar.bg Регионална библиотека Пенчо Славейков, Варна]
-*''Мирчев, М. и др. Варна през вековете, 1960''
-*''Стоянов, Петър. Варна през древността, 1998''
-*''Георгиев, П. Римски терми, 1984''
-*''Георгиев, П.Римските терми на Одесос, 2006''
-==Галерия==
 <center><gallery>
 Image:Roman Thermae Varna 2.jpg|Край термите е сниман известният филм "Капитан Петко Войвода"
 Image:St. Atanasiy Church, Varna.jpg|Църквата "Св. Атанасий", построена край руините, е била център на митрополия в древността
 Image:Olympian Swimming pool, Varna.jpg|Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.
 </gallery></center>
+== Източници ==
+* [http://www.libvar.bg Регионална библиотека Пенчо Славейков, Варна]
+* ''Мирчев, М. и др. Варна през вековете, 1960''
+* ''Стоянов, Петър. Варна през древността, 1998''
+* ''Георгиев, П. Римски терми, 1984''
+* ''Георгиев, П.Римските терми на Одесос, 2006''
+== Външни препратки ==
+* [http://www.amvarna.com/main.php?lid=25&lang=1 Официален сайт]
+* [http://www.varna-bg.com/museums/rometermmus/mrterm.htm Римските терми (varna-bg.com)]
+* [http://varnaculture.bg/news_search_results_bg.php?page=news_show&newsID=22&nsID=8 Римски терми]
 [[Категория:Бани в България]]