Баба Яга: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 78.90.46.30 (б.), към версия на ТДП Теодор |
Drzewianin (беседа | приноси) редакционно |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Баба Яга''' е [[славянски митични същества|славянско митично същество]] описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за [[вещица]], имаща същите характеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака). Тя живее в къщичка на кокоши крака. Според някои легенди тя има невидими слуги живеещи в нейната къща. |
'''Баба Яга''' е [[славянски митични същества|славянско митично същество]] описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за [[вещица]], имаща същите характеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака). Тя живее в къщичка на кокоши крака. Според някои легенди тя има невидими слуги живеещи в нейната къща. |
||
В [[Италия]] нейното съответствие е [[Бефана]] (''Befana''). Смята се, че през нощта срещу [[6 януари]] Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия [[6 януари]] е официален празник. |
В [[Италия]] нейното съответствие е [[Бефана]] (''Befana''). Смята се, че през нощта срещу [[6 януари]] Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия [[6 януари]] е официален празник. |
||
Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Торбалан) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал. |
Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Торбалан) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал. |
||
В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните |
В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните – защото им прави магии и заклинания. |
||
В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла. |
В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла. |
||
Образът на Баба Яга е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на 20 век и в руския фентъзи жанр. В частност този образ се среща при Андрей Белянин в цикъла произведения |
Образът на Баба Яга е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на 20 век и в руския фентъзи жанр. В частност този образ се среща при Андрей Белянин в цикъла произведения „Тайните служби на цар Грах“. В повестта „Лукоморие“ на А. Аливердиев за първи път в съвременната литература се хвърля светлина върху детството и младежките години на този персонаж. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Baba Yaga |
* {{commonscat-inline|Baba Yaga}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
{{митология-мъниче}} |
{{митология-мъниче}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
Версия от 09:18, 1 август 2015
Баба Яга е славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица, имаща същите характеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака). Тя живее в къщичка на кокоши крака. Според някои легенди тя има невидими слуги живеещи в нейната къща.
В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се, че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.
Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Торбалан) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал.
В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните – защото им прави магии и заклинания.
В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.
Образът на Баба Яга е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на 20 век и в руския фентъзи жанр. В частност този образ се среща при Андрей Белянин в цикъла произведения „Тайните служби на цар Грах“. В повестта „Лукоморие“ на А. Аливердиев за първи път в съвременната литература се хвърля светлина върху детството и младежките години на този персонаж.
