Тон (лингвистика): Разлика между версии
по-точно определение, взето от англ. уикипедия |
м Uanfala премести страница „Тонални езици“ като „Тон (лингвистика)“: предмет на статията е самото явление, а не съвкупността от езици, з... |
(Няма разлика)
|
Версия от 14:38, 18 октомври 2015
Тон е използването на височината на гласа (т.е. честотата на звука), за разграничаване на лексикални или граматически значения. Във всички езици се среща интонацията – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат тонални. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат тонеми, по-аналогия с фонемите.
Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много америндски езици, китайският, виетнамският, тайският, банту езиците, сомалийският и субсахарските езици (с изключение на суахили, уолоф и фулани) и много други.